Да си излея душата.

[Just.a.Man]

Здравейте съфорумници !

Искам просто да споделя с вас мъката си, че вече доста ми тежи. Да, има с кой да споделя, близки хора и т.н., но не искам. Не искам да ми се мешат. Докато тук мога да използвам анонимността си и да си излея душата.

Мъчно ми е защото съм на 19 години, а никога съм нямал приятелка. Никога съм нямал сериозна връзка. Много пъти съм се анализирал и чудил защо става така. Като по-малък бях по-срамежлив и дори не можех да говоря нормално с момичета, пък особено с красиви момичета. Имало е някакъв интерес към мен, но поради тази си срамежливост и затвореност ги отблъсквах. Не знам, може би сега всичко ми се връща. Ето на 19 години съм, почти 20, студент и в момента работещ студент. Имам кола (банално), обличам се добре и имам не лош външен вид ( не бих се определил сам, но това е мнението на околните). Вече не съм чак толкова притеснителен, но дори всичко това явно не е достатъчно, за да бъда с някое момиче. Явно по някаква не знам си ква причина почти всички момичета ме приемат като приятел. Еми държа се напълно нормално, изслушвам и си лафя с всяко момиче, грозно или хубаво няма значение. Но нито съм се държал само приятелски, че да ме мислят за такъв. Винаги когато просто си говоря също и флиртувам. Не знам просто съм си такъв. Нищо сериозно, но все пак би трябвало да си имат едно на ум. Но явно и това не върши работа. Заглеждат ме по улицата, не се правя на някъв баровец, за да го правят, както казах ... се обличам нормално и добре. Но явно проблемът е точно в характера ми. Явно се държа прекалено добре с момичетата, а за тях това е слабост и явно ме прави недостоен ... знам ли. Този ми характер на затвореност може би се дължи на това, че от съвсем малък загубих много близки за мен хора. А останалите не само не ме подкрепяха, но и вървяха срещу мен. Винаги съм гледал да се оправям сам и съм си единак. Нямам доверие на почти никого освен на себе си. Признах си чувствата на може би най-близкото момиче за мен и тя ми каза, че ме приема за приятел и това е . КЪДЕ БЪРКАМ ? НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ И АЗ ДА ИМАМ НЯКОЙ ДО МЕН !?
Вече не виждам смисъл дори да пробвам да съм нещо повече от приятел с която и да е . Да, имам много възможности последно време, но по една или друга причина всички са задънена улица.
Пробвах нещо, за една вечер промених се. Бях лош, арогантен и нахален и момиче, което ме е виждало 2 пъти се натискаше с мен и за малко не стигнахме до секс. Дали това е решение. Винаги съм стоял зад принципа, че ако някой ме харесва, то той трябва да ме харесва такъв какъвто съм, а не да ме кара да се променям заради него. Защото аз съм личност.

Не знам колко от вас са прочели нещо от написаното или пък всичко, но на тези които са и мислят да коментират все пак благодаря.