Написах го и нямам намерение да го пращам. Просто искам да го споделя. Просто ей така...

Много ми липсваш. И вообще не ми дреме, че казваш, че имаш чувства към оная грозна пача. Знам, че обичаш мен, но си прекалено шубе, за да ми го кажеш. И знам, че още на първата седмица в ***, ще съжаляваш, че не си се разделил с нея. Защото докато си с друга, няма да те докосна. Прасе. Мислиш си, че можеш да имаш всички. Айде да видим. Не заслужаваш никоя гад мръсна и пак те обичам... Омърсих се... вече съм мръсна и то за най-прекрасния човек на света. Той е много повече от теб и съжалявам за всичко, което направих с теб. Съжалявам. Не заслужаваш, дори най-простото в мен - плътта. Ама нищо. А той... той трябва да има всичко. Него аз не го заслужавам - вече съм мръсна. И пак... пак мислите ми са за теб. За теб, защото ме изигра едно хубаво и сега за друг не мога да мисля. Задник. Мразя те за това. Да ме беше бутнал оная вечер. Да беше казал "Само приятели сме". Но не... прекалено много мислиш с долната глава, както всички. Прекалено малко ти пука за хората, на които държиш. Прекалено си егоцентричен, за да се постараеш поне малко да не нараниш момичето, което обичаш. Ти си един ш***н женкар и нищо повече. Заслужаваш само курви, херпес и гонорея. Това заслужаваш.

А аз съм глупачка, глупачка, глупачка. Глупачка, че се влюбих, в човек, който не знае какво иска. Човек, който вместо да е слънцето в живота ми, ме кара да плача всяка вечер. Глупачка.