Цитирай Първоначално написано от Polietilenka Виж мнението
Написах го първо като едит горе, но рискувам да не го видиш:

Човек, айде имай малко милост. Написала съм го това, защото съм имала нужда. Защото е истина, че ми е супер трудно в този момент. Написала съм го така, защото наистина е тъпанар. И наистина се държи ужасно. И аз наистина съм глупачка, че продължавам да имам чувства към него... Не съм искала с никого да споря и да се карам и това, което правиш не е човешко. Сигурна съм, че и ти си имал трудни моменти, бил си объркан, не си знаел какво точно искаш/чувстваш и така нататък. Е вземи най-лошия такъв момент и добави глъч хормони и болки в корема към него.
Като е тъпанар, какво правиш с него и това каква те прави? Всмис... реално наистина ли го мислиш? Ако е така - МНОГО тъжно.
Не знам това към кой си го писала (м.р.), но съм имала доста кофти моменти, в които съм била объркана и не съм знаела какво да правя. Било ми е адски тъжно, но никога, ама никога не съм мислила такива неща за човека до мен. Не помня да съм изпитвала такъв гняв, в който да говоря неща, които не мисля. И съм адски против оправданието 'когато е ядосан, човек не знае какво говори'... BULLSHITS! Не обичам хора, които не могат да се контролират в такива ситуации. Аз съм голяма филмарка и ревла и мога да навлизам в някакви драматични състояния, но въпреки това знам, че ако обичам човечето си, дори да ми е ядосано/разтроено/етц, ще ми се обажда оня душевен рефлекс, който в никакъв случай няма да ми позволи да говоря такива неща... Тъжно е наистина.. Не искам да звуча като някакъв безгрешен съдник, но е тъжно и грозно..