Всичко започна от една дискусия по скайп за седмокласниците, които вече са приети. Там имаше едно момиче. Почти същото като мен. Със същите интереси. Само разстоянията ни разделяха. Мисля, че тя знаеше, че съм я обикнал прекалено много. Напълно се бях отчаял като не бях приет през първите две класирания. Тя беше човекът, който ме успокояваше и казваше, че всичко ще се нареди както и стана. За първи път от целият ми живот бях заинтересован от човек, който дори реано не познавам. Самите думи и всичко останало от нея беше толкова мило и нежно. Помня самата дата. От 25ти Юни до сега - 11 септември я познавам. Това са 77 дни. Не знам как я обикнах толкова рано, но стана. По едно време от цялата тази работа тя спря да ми пише. Бях се отчаял. Това продължи около 5-6 дни. После ми каза, че това било защото никой друг не е допускала толкова много в личният й живот (нямам и с ударение, ще ме извинявате). Разбрах го. Притеснила се е и е преминало. Окей. След това всичко си продължи нормално както си му е реда. Не мислех, че знае, че я чувствам като нещо повече от приятелка, дори и на живо да не я познавам. Тя подържаше огъня в мен топъл. Всичко беше хубаво. От цялата ваканция нямаше и един ден без да си пиша с нея. Дойде денят, който не очаквах. От първи септември не ми е писала. Тоест аз пиша, но не получавам отговор. Може би съм показал всичко с думите си. Не знам какво е станало и защо е станало, но ми е ужасно криво сега като направо ми тегли майната и отидох в на майка си путката и съм блокиран от нейния скайп. Знам. Тъпо е. Детско е. Лапешко е, но какво да се прави. Всеки е бил така и сега се случи моят момент. Да. Няма нужда да ми обяснявате колко съм тъм и незрял. Просто искам да чуя мнението ви.