Бихте ли тръгнали с бивш

[dryndryn]

К'ви са тея теории на вероятностите,които развивате тука?Всичко е до човека и пак до човека.Ако беше наясно със себе си и чувствата си,нямаше да стоиш и да пишеш малоумна тема,с която 7813559-те различни коментара с нищо няма да ти помогват,защото си остават една чиста хипотеза,която животът и съдбата могат да разбият на пух и прах във всеки един момент...

Ама чакай малко, това че съм пуснала тема не означава, че не съм наясно със себе си. Пуснала съм я не защото отговорите ще ми повлияят по някакъв начин, а просто както казах ми стана любопитно какво биха направили другите. Дори всички да кажат, че не биха дали 2 шанс това по никакъв начин няма да промени мнението ми. Ако исках мнение и ако се чудих какво да правя щях да си разкажа цялата история. Капиш?

[PyCoKoCkA93]

Все тая.Тъпо е да искаш отговори на хипотетични неща.Ама защото надали ще разбереш подтекста на първите две изречения,ще ти го обясня иначе.Има бивши и бивши.Едни се оказват непоправими лекета,но други винаги ще заслужават втори шанс.И хората СЕ променят.Някои по доброВОЛЕН,други по доброЗОРЕН начин.Развявайки някакви тъпи хипотези,че "Миналото си е минало" или "Всеки заслужава втори шанс",няма да стигнеш доникъде.Имаш конкретна ситуация с еди-какъв си бивш,който сега е еди-какъв си,следователно СЕГА трябва да взема еди-какво си решение.Просто е.Пак го казвам-всичко е до човека и пак до човека.С тая тема все едно ме питаш "Да ям ли шоколад или да не ям?"-въпрос на личен избор,взет на базата на лични усещания.Сега нещо неясно има ли?

[lamer4e7o]

Да, ходил съм с бивша и нищо не се получи и втория път. Надявах се да се промени, ама това не стана. Остана си кучка.

[jghgh]

Колкото и да искаме да мислим, че всичко е индивидуално, т'ва не е така. Животът често подозрително се повтаря с този на другите и е тъп, сив и "по калъп", независимо от тоя, който го живее. : D

[PyCoKoCkA93]

Остана си кучка.

Е,че те са на мода.Остава си кучка,ама просто не твоята /върнах се към тийнейджърските вървежни мисли/

[NambyPamby]

^ Тооочно, М.
И тия шитни, че хората се променяли... bitch, please. Хората не се променят радикално в никакъв случай. Всъщност, не всички преживяват някво израстване/пропадане. Щото и за двете трябват някви усилия и някъв акъл, а болшинството не могат връзките на обувките да си вържат като хората, камо ли да успеят да поживеят и да натрупат някъв житейски опит, който да ги (де)формира по някъв начин. Хората се променяли, историята била различна, нещата не се повтаряли... Продуктите на Дисни дори имат по-различен привкус.
Шанс се дава, когато има смисъл. Колко са двойките, които са скъсали по взаимно съгласие, просто щото са осъзнали, че са се срещнали в неподходящ момент и имат още да израстват? Колко са, м? Щото в повечето случаи винаги единия не е очаквал въпросната раздяла и остава с пръст в уста. И винаги единия се качва стабилно на главата на другия, което всъщност предизвиква и самата раздяла. Рядко съм ставала свидетел на равнопоставени отношения В самата връзка и на приятелски СЛЕД края й.
Затова и не вярвам във втория шанс за бившите, пък и по принцип.
Сложена ли е черта, независимо дали от моята или от другата страна, били ли са ми шута - дотам.
И ся да не ми прилагате тактиката за сухата теория - практически също сме го усвоили тоя урок и сме си сърбали попарата. Тъпо беше. И толкоЗ.
Колкото и да ми се ще да вярвам, че когато се разделиш с някого, ако той е Голямата ти любов, ще се срещнете отново, просто не мога да приема варианта, че това се случва някъде по света, извън холивудските/европейските продукции. Рядко се случва, невъзможно е почти. Истината е, че човек управлява живота си САМ, държи го в двете си ръце и никой друг няма контрол над него. Няма Бог, Съдба, тва са някви празни надежди на нещастниците, които ги мързи да си стегнат задника и да продължат напред.

[jghgh]

Към мен ли се обърна с М., защото ако да, съм супер-дупер поласкана : Р Първо, че ми знаеш името покрай форОна, и второ, че ми пазиш анонимността.

Иначе нямам какво да добавя, и с по-предния пост съм съгласна. Просто, нали знаеш, сърби, боли, драго ми е!

[NambyPamby]

Към теб беше, да.
Знам го тва инак, ама бх. Обичам се прекалено много, че да си позволя лукса да се унижавам. Единствената причина да се върна към нещо употребявано е желанието отново да го употребя. Но пък има толкова неупотребявани, че чак е грехота да си погубваш времето по тоя начин.
Тогава си мислех(щото еднократно беше да се орезиля така, чукам на дърво, стискам палци и се въртя 3 пъти в кръг да не сторя същата грешка повторно), че го обичам, че е незаменим, че ми липсват моментите с него и т.н., ама просто... Ми се тресваше нещо, а лИбовния ми живот беше зациклил и от немай къде... После се усетих, де.
Човек наистина трябва да си поема няква отговорност за действията и като е казал "край" значи е "край" отвсякъде.
Яко е, че има някви изключения и бившите на някои са настоящите им съпрузи, ама тва е като удариш шестица от тотото.