Какво ви кара да го обичате/да я обичате?

[DragonLady]

Обичам усмивката му,
Обичам как ме кара да се чувствам най-красивото и обичано момиче на света,
Обичам мъжкарското му поведение,
Обичам визията му,
Обичам дори и непукизма му, който толкова напомня моят
Обичам секса с него
Обичам да му казвам, че го обичам

[ShtrudeL]

"Хм, no" никога не се е славело като добър аргумент. Не твърдя, че е аргумент. Констатирах просто, че грешиш. Но всъщност е и въпрос на литературен вкус, so.. ^

Темата е "какво ви кара да го обичате", а не "кога го обичате и обичате ли го в лошите моменти".
Естествено, че го обичам и когато сме скарани или съм му ядосана, но тогава предимно искам да му скъсам главата. Както е и нормалното положение на нещата.

Странно. В кофти моменти никога не съм искала да откъсвам нечия глава и винаги се усещам, че не трябва да говоря неща, за които после ще съжалявам. (примерно)... Сигурно за това съм толко' мекушава.

@Богиня, като обикнеш някого обикновено си запознат и с лошите му и го обичаш именно и въпреки тях. Преди да го обикнеш виждаш добрите. Като се замисля... въпросния човек може да няма лоши (за теб), но не мисля, че любовта се проявява най-силно в 'лесните и розови' моменти (в кавички, защото не са лоши моменти <3)
За доста кратко наистина бях усетила, че съм обичана и изобщо не беше в прекрасен период и момент от ъъ любовния ми живот. А не е като да не го бях чувала хиляди пъти преди това.
И аз не си избирам половинката. Аз ходя по стъпчиците на сърчицето си.

[Богиня]

А какво те кара да мислиш, че всички тези хора, писали по-горе, не обичат половинките си, въпреки лошите им страни?

[TrueStory]

Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава,че наистина го обичаш. Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб. Чувстваш се сигурен с тях. Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно. Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание. Трудното е да обичаш някого не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е!

Точно това! Наистина не знам защо...просто го обичам

[ShtrudeL]

А какво те кара да мислиш, че всички тези хора, писали по-горе, не обичат половинките си, въпреки лошите им страни?

Не мисля така. Просто казах, че ми е чудно, че споменават само добрите.

[Wednesday666]

Това например.


Няма ли някой да каже:
*Обичам го/я в лошите/скучните/гневните ни моменти. or something else..

Някак няма да го усетя, ако ми кажат: Обичам те заради хубавите ти очи и усмивка. (примерно)

Дали ще обичаш някого истински, ако не обичаш и лошите му страни?
Обичам както хубавите, така и лошите му качества.
Защото и аз имам лоши качества - той ме обича въпреки тях. Същото важи и за мен.
Обичах го, даже когато ме вбесяваше. Обичах го и по време на всичките скандали.
Просто не съм го споменала. Това не означава, че не го обичам.

[Blab]

Дали ще обичаш някого истински, ако не обичаш и лошите му страни?
Обичам както хубавите, така и лошите му качества.
Защото и аз имам лоши качества - той ме обича въпреки тях. Същото важи и за мен.
Обичах го, даже когато ме вбесяваше. Обичах го и по време на всичките скандали.
Просто не съм го споменала. Това не означава, че не го обичам.

//мерси за прегръдката, Щруд;

[anonymous708973]

Обичам лошите му качества.
Защото и аз имам лоши качества - той ме обича въпреки тях.

Без да целя да се заяждам, но това са две коренно различни неща.
Едно нещо е да обичаш нечии лоши качества - това е напълно нелогично и невъзможно.
Друго е да обичаш някого ВЪПРЕКИ лошите му качества - това имаш предвид.

Няма как да обичаш нечия склонност да закъснява, но го обичаш въпреки това.

За обичането дори когато те вбесява съм напълно съгласна.

[SisiStrange]

Обичам, че е наистина добричък в най-чистия смисъл на думата. Че е трудолюбив и много старателен, грижовен. Обичам това, че умее да се шегува дори в по-тежки моменти. Обичам, че обича да чете. ;д Опитва се да ме разбира, което е голям плюс, защото аз не съм особено лек случай. Търпи ми глупостите. Харесва ме точно такава, каквато съм. Умее да направи така, че хем да се чувствам много обичана и обгърната с внимание, хем да имам необходимото време и пространство да си свърша всичко. Щедър, всеотдаен, нежен, а когато трябва - груб. Харесва ми, че ме кара да се чувствам много специална без да изглежда лигаво, банално или филмирано. Обичам, че е сериозен и наистина прави нещо, за да си изградим дом един ден. Най-най-най-много обичам това, че след година и 4 месеца все още като ме целуне и светът изчезва.

[Wednesday666]

Без да целя да се заяждам, но това са две коренно различни неща.
Едно нещо е да обичаш нечии лоши качества - това е напълно нелогично и невъзможно.
Друго е да обичаш някого ВЪПРЕКИ лошите му качества - това имаш предвид.

Няма как да обичаш нечия склонност да закъснява, но го обичаш въпреки това.

За обичането дори когато те вбесява съм напълно съгласна.

Няма проблеми.
Не съм се изразила добре.

Нормално е да не обичам самите му лоши качества.
Да, обичам го Въпреки тях.