Здравейте!
Добър вечеp!...или сутрин, зависи от гледната точка ... и от режима на спане?
Почвам по същество, всъщност, може би е добре да се представя първо?
Аз съм тийнейджър, 17 ако трябва да бъда точен, с проблеми, не бих казал много, но достатъчно. Колко необичайно, нали? Сега остава да кажа че на мен ми е по-тежко от на другите? Не бих казал, не. И все пак имам право да си излея душата, било то и анонимно. И е анонимно поради липсата на други алтернативи, с прости думи - нямам доверие на приятелите си, не мога да споделя всичко с тях, а нямам причина да не мога, може и да съм недоверчив, не знам. Но липсата на 'рамо на което да поплача' не фигурира в проблемите ми, свикнал съм да съм сам, да преживявам нещата сам, и да се справям с нещата сам.
Така, да продължа със своеобразното си CV - момче съм, не съм грозен, нито красив (колкото и да са относителни тези понятия), избягвам крайностите, не пуша, употребявам алкохол в умерени, и някога непремерени количества, не използвам наркотици, нямам регистрации в социални мрежи, което разбира се не означава че съм анти-социален. Умея да общувам с хората, независимо от пол, възраст и други обстоятелства. Рядко се отпускам, обичам да държа нещата под контрол. Хуморът не ми е чужд, с това се гордея, смятам че смехът сближава хората. Не слушам чалга, не и при нормални условия. Атеист съм, въпреки че произтичам от силно религиозно семейство. Никога не съм се стремял да стремял да следвам това което е модерно. Имам интерес към психологията и философията. Любимата ми бира е Carlsberg. Никога не съм ял спанак.
Достатъчно.
Преминавам към проблема (крайно време е). Раздела в който се намираме подсказва че ще има нещо общо с онова магическо, енигматично чувство - любов. Правилно. А проблема е че при мен я няма споделената част, мхм, нямам споделена любов, никога не съм имал, и се очартава в скоро бъдеще да нямам. Сигурно се питате "Защо?", аз също съм се питал този въпрос, доста пъти. Идват ми на ум някой причини, но не мога да си дам категоричен отговор. Влюбвал съм се вече доста пъти, както са се влюбвали и в мен (държа да поясня че първия случай е по-често срещан). Една от потенциалните причини която може би е фактор за несполучливите ми опити за по-сериозни взаимоотношения със срещуположния пол е че съм адски претенциозен, което не мисля че е оправдано. Претенциозен съм най-вече към външен вид, а и характер, но предполагам че щом съм успявал да се влюбя неведнъж означава че все пак стандартите ми не са чак толкова високи. Просто не се получава. Ето в момента също съм в деликатно положение. Харесвам момиче, и нещата не могат да се получат, тя показва слаб интерес, до колкото и позволяват обстоятелствата предполагам, има доста пречки, тя е обвързана, след 3 дена заминава да учи в друг град, съзнателно се опитвам да си избия от главата всякаква надежда за каквото и да било повече от приятелство. Но ми е тежко. Имам толкова много какво да предложа, мога да я накарам да се чувства както заслужава, мога да я направя щастлива, тук специалното е не само че мога, но също и че искам, наистина го искам, просто ми трябва шанс, едничък шанс, не е като да искам толкова много, явно трябва да продължавам да опитвам докато не получа този шанс (да продължа да опитвам попринцип, не специално с това момие). Не че имам какво друго да направя ..
Доста често мисля по този въпрос, тук нахвърлих каквото ми мина през главата в рамките на тези 10-15 минути от който започнах да пиша тази тема, само да поясня че не съм под въздействието на кофейн, алкохол и/или други стимулиращи вещества. Също и да ме извините за евентуални правописни/пунктуационни/смислови грешки, 6АМ е, и аз съм човек.
Малко дълго се получи и не съм сигурен дали някой е минал през мъките да го прочете цялото, но бих искал да знам какво мислите - отговори, съвети, критики, обиди, симпатии, всичко.
Лека нощ!