Логически несъответствия, парадокси и чисти простотии в християнството.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

След последното ти откровение, а именно, че не вярваш в нищо (колкото и неприемливо да ми се струва това), трудно би разбрал доводите ми относно вярата. Все пак ще се опитам да опиша как усещам нещата. За мен вярата е нещо, което или го имаш или го нямаш, не може просто така да го придобиеш, освен ако коренно не си промениш възгледите. Това е нещо, което носиш в душата си, искрицата, която те кара да вярваш в доброто, в човечността, в любовта и в живота. Чрез нея всичко придобива един особено сантиментален смисъл. И то, не какъв да е, а един по-възвишен и надхвърлящ границите на човешките възможности смисъл, който ти дава много повече и те обогатява на едно духовно ниво. Не мисля, че е самозаблуда, нито, че без нея загубваш всякаква цел и принадлежност. Самата тя вдъхва стремеж към поставянето на нови цели и ти дава правото да принадлежиш на нещо много по-добро. Не е ли прекалено егоистично да мислиш, че нищо не може да обясни същността ти, а ти сам си си цар и господар едва ли не? Нима смяташ, че хората сме се усъвършенствали дотолкова, че от нас да зависи цялата работа, свързана със смисъла на живота, съществуването ни и случващото се преди, сега и в бъдеще? Не е ли твърде грандоманско и величаещо? Колкото до боготворенето, никой не говори да надхвърляш границите и да ходиш всяка седмица на църква, да целуваш икони и ръцете на поповете. Според Библията е грешно да си създаваш идоли/кумири и в този смисъл да се кланяш пред икони и да ги целуваш, също не е правилно. А това да приемаш Създателя като Висша сила и да го имаш за принцип не е равностойно на смисъла, който ти влагаш в думата "боготворене", а именно страх и подражание. Тези не са идентични на страхопочитание, което е всъщност почитане. Абсолютна истина има, друг е въпросът, че ние вероятно никога няма да я открием, но всеки има своята (да го наречем) теза за истината. Вярата и религията не са отказ на ума от действителността. Напротив - те помагат да откроиш още по-добре действителността и да отвориш очите си и за невидимото, да направиш границата между тях. Такова словосъчетание като "сляпа вяра" за мен е неправилно, защото вярата сама по себе си е сляпа. Все 1 да кажеш "вярата вяра". Когато вярваш в нещо, ти вярваш на сляпо, нямаш доказателства и не ти и трябват за целта. На въпросите ти относно истината, малко по-горе в този пост казах за нея, а относно Бог - просто вярвам, изненадва ме, че питаш след като сам каза, че няма нужда от доказателства след като вярата е напълно достатъчна.
Иначе правилно предположи, такъв си ми е стилът на писане. Това, което коментира с рейп face-a не трябваше да прозвучи така, но май стана точно това. Имам няколко въпроса към теб:
1. След като не вярваш в нищо и си си самодостатъчен, как живееш по този начин? За теб не съществуват ли никакви ценности, не разграничаваш ли правилно от грешно? Не се ли превръщаш в социопат?
2. Хем твърдиш, че не вярваш в себе си, хем - "Аз изследвам сам вътрешния си свят. Без да вярвам че нещо отвън е способно да запълни или обясни този вътрешен свят. И според мен, няма нищо което вече да не е в мен, за да го търся отвън." Изпадаш в противоречие. Много си ми странен, намирам немалка доза егоцентризъм у теб, а в същото време си мисля, че се криеш в най-тъмните кътчета на съзнанието си. В детството си да не си преживял нещо необичайно, доста употребяваш и думата "детско/детски" все едно има нещо лошо в това. Не си ли самотен?
Имам и още въпроси, но тези не са малки за разискване, ако искаш пиши ЛС.

[Doctor_Satan]

За мен вярата е нещо, което или го имаш или го нямаш, не може просто така да го придобиеш, освен ако коренно не си промениш възгледите. Това е нещо, което носиш в душата си, искрицата, която те кара да вярваш в доброто, в човечността, в любовта и в живота. Чрез нея всичко придобива един особено сантиментален смисъл. И то, не какъв да е, а един по-възвишен и надхвърлящ границите на човешките възможности смисъл, който ти дава много повече и те обогатява на едно духовно ниво. Не мисля, че е самозаблуда, нито, че без нея загубваш всякаква цел и принадлежност. Самата тя вдъхва стремеж към поставянето на нови цели и ти дава правото да принадлежиш на нещо много по-добро. Не е ли прекалено егоистично да мислиш, че нищо не може да обясни същността ти, а ти сам си си цар и господар едва ли не? Нима смяташ, че хората сме се усъвършенствали дотолкова, че от нас да зависи цялата работа, свързана със смисъла на живота, съществуването ни и случващото се преди, сега и в бъдеще? Не е ли твърде грандоманско и величаещо?

Хмммм, значи аз я нямам вярата и съм обречен да не виждам любовта, човечността, живота и т.н.. Възможно е, не отричам. Аз съм си донякъде психопат и емоционалният ми спектър е твърде ограничен. Вероятно затова не мога да видя нещата през твоите очи. Но не е ли светът сив в действителност? Не са ли човешките очи, тези които му придават цвят? Аз виждам едно абсолютно безразличие във вселената. Един перфектен баланс. НЕ виждам доброта и любов, виждам света какъвто е. Доброто и злото са човешки понятия, и те са ограничени до това какво е добро ЗА НАС. Да се прилагат като някакъв общовалиден принцип за вселената, под формата на Бог, е абсолютно малоумие. За всеки безпристрастен наблюдател е ясно че на вселената изобщо не и пука каквото и да прави човека. Само на човека му пука какво прави човека, защото това пряко го засяга.
Ясно е че нищо няма смисъл. Има само съществуване. Смисълът е също човешко понятие. Жаждата на човека всичко да има смисъл е именно онова, което е създало вярата и Господ.
Зад всяко нещо стои мотив, зад вярата също. Вярата сама по себе си не е важна, важен е мотивът стоящ зад нея. Вярата е израз на някаква нужда. Но това че се нуждаеш от нещо, не го прави съществуващо и по-малко глупост. Човекът е задължен да си създава илюзии, защото не му изнася сивотата и грозотията на света. Не му изнася смъртта, затова я нарича преминаване в друг свят. Не му изнася сегашното положение, затова си създава мечти за по-добри времена. В момента в който приемеш действителността, нуждата от вяра отпада. И аз съм вярвал във всякакви неща, но осъзнах че вярата не е нищо повече от необходима самоилюзия. Но пак казвам, това че нещо ти е необходимо, не значи че то е реално. И тук не говоря само за вярата в Бог, говоря за вярата по принцип. Хората ще повярват на всичко стига това да изпълнява определени техни интереси(или пък няма да повярват на нещо ако то нарушава интересите им). Този примитивен начин на възприемане на информацията ме изпълва с дълбоко отвращение. Не бих се лъгал само за да си помпам самочувствието или за да се чувствам добре в кожата си. Аз целя да открия обективната истина, или поне част от нея. Но с вяра, която си е буквално отказ от търсенето на отговори, това не се получава. А консенсусната истина, тази която изпълнява определени интереси, дали индивидуално или социално, няма как да я възприемам като истина. И никой обективен наблюдател не би го направил. Така че ако предпочиташ да се лъжеш защото така ти изнася, нямам нищо против. Но да се опитваш да налагаш лъжите, които ти изнасят на теб, като общовалидна истина е просто некоректно.
Знам ги тези лъжи, защото и аз съм вярвал в тях, и тогава наистина се чувствах по-добре, по-жив, по-чувстващ, по-целеустремен. Но с малко безпощадна честност, открих че това са си просто лъжи. Нищо повече. Въпреки претенциите. Особенно пък претенциите на лъжи като християнството. Но има много хора които приемат тези лъжи за истина по 2 основни причини:
1. Защото дава лесно обяснение на света и на индивида. Вместо да изследваш себе си, ти просто приемаш наготово създания от обществото модел на поведение, мислене и обяснение на света и смисъла в него. Когато човек няма нужните отговори, се хваща за най-близкото и най-достъпното. Именно затова подобни концепции за света са толкова разпространени.Това което дава най-простото обяснение е най-удобно. Бог е създал света и иска да сме добри. Какво по-просто от това? Или пък "Учи, работи, преследвай мечтите си (мечтите естествено са ти предварително дадени),Отгледай семейство и т.н. ". Но истината за света е много по-комплексна от някакви библейски притчи и житейски алегории. Но докато има лесна и удобна истина, тя винаги ще се предпочита от хората. Пример - безработица. Никой не взима предвид световните процеси, начини на финансовото устройство на света, социалните и икономически процеси. Вместо това всеки плюе по управляващите. Защо, защото е по-лесно. Такива "лесни" за усвояване представи за света и хората не ме впечатляват и те са далеч от обективната истина. Вярването в любов, добро, морал и т.н. още повече. Това са все глупости измислени от хора, за да служат на хора.
2. Принадлежност. Човекът е социално животно и нуждата от индивидуален смисъл неминуемо е развита и на социално ниво. Така често масовата нужда надскача индивидуалната. При всички случаи социално възприетата консенсусна истина трябва постоянно да се приповтаря а противоречащите и елементи да се изкореняват. Както когато на теб ти пречи нещо, целиш да го премахнеш. Така работи и психиката ти, отказва да приеме действителността и или я умаловажава, или я отрича. По същият начин действа и масовото съзнание и цели да унижощи всеки елемент противоречащ на общоприетата истина. Но хората понеже искат да са част от някакъв по-голям смисъл, някаква идея, винаги търсят да са част от групата, и нейната общоприета истина. Така и те самите въприемат тази истина за своя. Нуждата от това да са част от групата изхожда от това да са част от нещо по-голямо, нещо "велико", надявайки се че като са част от него, така и те ще станат "велики"

Вярата и религията не са отказ на ума от действителността. Напротив - те помагат да откроиш още по-добре действителността и да отвориш очите си и за невидимото, да направиш границата между тях.

Значи, някакво космическо еврейско зомби, което е баща сам на себе си, може да те направи безсмъртна, ако символично ядеш от плътта му и пиеш от кръвта му, и всеки ден телепатично му казваш че го приемаш като свой господар, за да може Той да премахне някаква нечиста сила от душата ти, която е налична в човечеството, защото жена, която е създадена от реброто на мъж, е била убедена от говореща змия да изяде ябълка от магическо дърво. И това ти откроява по-добре действителността?


Съгласен съм забележката ти за сляпата вяра. Наистина неправилно употребено е.

На другите ти въпроси ще отговоря на ЛС.