Логически несъответствия, парадокси и чисти простотии в християнството.

[Doctor_Satan]

Доктор сатана, все още не разбирам как един привидно интелигентен човек като теб, би предпочел да се слее с масовката, за която животът е едно празно съществуване, лишено от смисъл и логичност. Излиза, че не си по-различен от тези, за които животът е един огромен гуляй и пошлост, без морал, без принципи.

Хаха, точно вярващите са в масовката. И по-точно очакващите и търсещите. Дали ще си правиш планове за след 10 години и ще вярваш в нещо по-добро, или ще очакваш да се "разбиеш" довечара, няма никакво значение, защото и двете са породени от едно и също нещо. Бягане от незадоволителна реалност, чрез удавяне в мечти и вярвания, и желания за вечно забавление и удовлетворение. Естествено по-простите свеждат това бягство от реалността, просто до очакване на някакво събитие недалеч във времето. По-задълбочените вярват в някакво далечно добро бъдеще, а християните са върха на сладоледа - вярват и цял живот очакват да отидат в рая. Това е живот в бъдещето, дали след 1 час, когато ще можеш да се напиеш или да се забавляваш, или пък след 10 години, когато ще бъдеш щастлив и удовлетворен. Такива търсения са именно следствие на това бягство на ума от незадоволителната реалност. Вярата е живот в бъдещето, не в нещо реално и сегашно. Така че да ме сравняваш с масовката е просто грешно, по-скоро ти си част от масовката. Само дето си извела идеите на по-високо равнище и си ги запълнила с идеята за Бог и за добро - също грешна идея. Това какво е добре за теб, или за мен, няма никакво значение за обективната действителност и сегашното положение. Но именно това те кара да се движиш напред и да продължаваш. И всички естествено възпиремат продължаването напред, като нещо възвишено и необходимо. А то не е. Съществува само и единстевно сегашният момент, или го приемаш или бягаш от реалността с мисли за бъдещето, където непременно трябва да постигнеш нещо. Това са все грешни идеи породени от човешката нужда за смисъл и светло бъдеще. Защото иначе, излиза че нищо няма смисъл, следователно няма смисъл и да живееш. А хората имат дълбоката нужда да създават идеи в подкрепа на тяхното добро положение. Затова са всичките измислици, целият морал, принципи, вярвания и т.н. Човекът е роден в един сив свят без никакъв смисъл, но никой не иска да го възприеме, затова всеки си измисля свои глупости, с които да запълни празнината от безсмислието на деиствията си. Затова и повечето хора търсят спасение от това под различни форми - забавление, отвличане на вниманието, вяра в смисъл и добро бъдеще на техният живот. А всичко което се иска е малко честност и приемане на истината. И това всъщност е било истинското послание на християнството, само че никой не иска да го възприеме така. Никой не иска да си каже сам истината и да я приеме. Вместо това всеки предпочита да се залъгва с някакви преходни неща, които да изградят смисъла на иначе безсмисления му живот. Затова е цялата работа, всичко е едно бягство, една лъжа и едни преструвки. Аз нямам нужда от тези неща, защото вече съм приел положението си. Затова живея в настоящето и се старая да е без лъжи. НЕ очаквам да се събудя утре и не живея за този момент, не се залъгвам. Но вярата е именно обратното, залъгване и очакване на нещо по-добро. Фанатичните християни са готови да пропилеят целият си живот или да го жертват, само и само в идеята за обещаното по-добро бъдеще - Рая. Това е идеята за края и постигането, като бягство от реалността, развита на най-високо равнище. Докато един човек е готов да се мъчи с идеята после да има пари и да се нахрани. То християнина, а и изобщо религиозния човек, е готов да подложи на всякакви ограничения на мисълта и на всякакви наложени от вън представи и поведенчески норми, само и само с идеята на края да получи вечен мир. А кой не би желал да живее във вечно блаженно щастие. Това е дори по-примамливо и от парите. Но идеята е една и съща. Така че тези дето се бъхтят като волове по цял ден, само и само с идеята да нахранят себе си и семейството си, не се различават особенно от тези които страдат цял живот, с грешни представи за блаженство. Блаженството е кратък момент на удовлетворение и човека познава вкуса му. Но идеята за вечно блаженство, ето това вече звучи далеч супер примамливо, затова и такива религия като християнството се продават толкова добре. И всъщност всяка идея се продава толкова добре, колкото е необходима. А никой не иска да види простата истина.

За мен мисленето ти е ограничено в този смисъл на контекста. В самата основа на това да гледаш на всичко като сиво и празно, се крие подсъзнателен хейт, който пък е породен от друго. Голяма грешка си допуснал като си кривнал от правия път. Убедена съм, че е станало нещо, което ти е повлияло доста на мисленето, или може би някой, но идеята е същата.

Nope, нищо не се е променило, винаги съм знаел истината в себе си, както и всеки човек я знае, защото постоянно вижда отражението й. Просто не съм имал смелостта да я приема, затова съм си измислял всякакви неща, които да я подтискат,залъгват и прикриват.