Здравейтеее, най-вероятно пак ще се получи стена от текст.
В дилема съм, пълна обърквация, отвсякъде получавам различни съвети. От една страна искам да послушам интуицията.. или ако не тя, то поне сърцето - това, което НАИСТИНА ИСКАМ, от друга - мен ме е страх - от съдбата, езотериката и от някакви много кофти предположения, които ми се въртят в главата - че ще си остана сама, ще ми се върне и т.н.
Ще започна с това, че съм психически слаб човек, с ниско самочувствие и т.н. Някои от вас помнят една моя инкогнито тема, в която разкривах, че не имам някакво особено мнение за себе си. Най-общо казано то е просто лошо. Че не съм като другите, но не в положителен аспект, а в негативен. Че съм луда, примерно, но не е като да не са ми казвали, че съм куку и т.н. Често истерясвам, нервознича и като цяло имам някви странни подбуди за собственото ми поведение. Сегааа, то е ясно че е нещо продуктивано в детството и неща, които съм преживяла.

Дотук беше въведението. Започва дилемата.
Имам си приятел от 5 месеца. Тоя месец на 27.09 трябва да станат 6. По принцип ми е като най-добър приятел. С него се запознахме, докато се сополивех по един мой бивш приятел. Тоя бивш приятел е от София, с него са едни сложни.. С бившия съм се чувствала най-щастлива. Запознахме се лятото 2008 - той беше дошъл на почивка във Варна за седмица, а преди да дойде сме си писали супер много време по всякви теми и си личеше че още от нета се харесваме, а като се видим направо ще изригне ураган от чувства & shits. То така и стана. Тая седмица дето беше тук беше цветя и рози, романтика, любов, ви ка'ам, много яко. Като се прибра решихме да водим връзка от разстояние. Тя не се получи, щото тогава бях пубер, а и нали съм комплексирана и с ниско самочувствие, то не бяха ревности, то не бяха сценки. А и по някаквъ начин обичам да се държа гадно с хората и да ги тествам, и да ги отблъсквам, за да видя колко ще издържат, а после рева като магарица като ме напуснат. С тва момче наистина се чувствах специална и пр. Скъсахме по моя вина, той ме игнорна отвсякъде, въпреки че правих опити да се извиня и да се сдобрим и 3 години го мислех. Ревах, мревах, бях в ебати емоционалната дупка. По цял ден депресивна музика и негативни мисли, филми, гледане на карти, апатия... някои от по-старите юзъри помнят блога ми, посветен на тая депресия и купищата стихотворения, посветени на тоя човек. Мин. година по някъв начин ме прие отново в скайп уж само като приятели да си пишем, но пак станаха някви дилеми, че още го обичам и го блокирах.
През тва време (минала година - 2011) аз активно си излизах с настоящия, бяхме станали бая близки, споделяхме си всеки за бившите си, изглеждахме толкова подобни един на друг...... Просто все едно се допълваме и всичко е един път. Донякъде той беше ускорител да блокирам този път аз бившия, че да продължа напред и да мога да се хвана с настоящия. Някак си символично да загърбя миналото - да му кажа "fuck off, biatch" и да започна начисто. А аз през цялото време се чудех харесвам ли моя. Той е доста хубаво момче, сладък и готин, и дори ако щете като personality е също толкова нежен, отдаден и внимателен като the ex. Но се чудех кво изпитвам. Имах любопиство да видя кво ще стане с него. Бяхме супер близки,бест френдс и т.н. Но имах чувството че на нашите срещи ние се оглеждахме и се преценявахме като някакви счетоводители.. преценявахме дали ще си паснем, а не няква безумна страст, влюбвания и тн.
Е, паснахме си. Блокирах оня и след седмица-две вече бях в прегръдките на новия. Добре вървяха нещата, без мн. страст, но с ентусиазъм. Някак си и двамата разцъфнахме от това, че сме заедно. Трябваше ми малко добрина и я получих. Нещата вървяха ок. Още като тръгнахме се уговорихме (поне аз така се уговорих), това да е просто връзка тип give it a try, за лятото, щото нали, ще ставам студентка в др. град. Тоест не подходих със супер сериозни намерения, а просто да ни е готино заедно, щото сме готини хора и сме приятели, и ни е яко заедно, и и двамата сме чувствителни пичове с кофти минало.
Е, да, ама нещата не се развиха така. Правихме секс, то е ясно. Настоящият знае супер много неща за мен, за много гадни неща, които съм преживявала във всякакво отношение ииии.. да, хареса ми с него до един момент. Може би просто бях любопитна. Сега ласките му ме дразнят и отново както преди, не искам и да чувам за секс, нямам либидо и тн.
От една страна го обичам, защото ми е мил и искам да го разцелувам. От друга вече не ми е интересно нищо, не искам насила да правя секс с него или някви такива неща.

Проблемът е там (е, почнах най-сетне и с проблема), че той иска да живеем заедно в София. Бях се ентусиазирала по едно време, отново тип give it a try relationship, но после тая идея някак ме отблъсна. Имам си някакви представи собствени за нещата. И то е че сериозното обвързване е някво тъпо. Някак тъпо е да живееш с гаджето си, вместо да се събираш със студенти и тн. Представата ми за съвместно съжителство не е добра. Двойките се капсулират, стават някак скучни и досадни. Освен тва той е работещ човек - на 26, аз съм на 19 и сега ми е времето да излизам с мои хора, не да стоя с него. Той все казва, че не може да имам такава представа, защото той е купонджията, а аз съм спеканата, което си е вярно, но някак си ВЪТРЕШНО идеята да живея с него не ме кефи.
Подписах договор за квартира и ще живея с 2ма непознати. Той трудно приема идеята как може с някви рандъми да искам да живея, с него да не искам. Е, иди ми кажи!
От трета страна бившия нещо почна пак да ми пише (в един др. сайт, дето чак там не съм го блокирала) да сме се били виждали, сега вече сме имали възможност и някви такива лайна.
От четвърта, ето тук се намесва ниското ми самочувствие. СТРАХ МЕ Е. Страх ме е че никой никога няма да ме обича както сега ме обича настоящия. Само заради тоя страх искам да го пусна да живее с нас в квартирата (има място и за 4ти човек), но всъщност не искам да живеем заедно. Просто ме е страх че сама ще си остана в тоя живот. Че съдбата ще ми го върне задето отритвам човек, който истински ме обича и ме приема такава, каквато съм - а аз не съм много lovable. Не ме гледайте че съм интелигентна. Държа се супер хамаво с хората, подозирам че имам някви психични отклонения и т.н.


Аре сега мерси ако сте прочели всичко това и ще се радвам за някакъв съвет.