Fucking dilema - стена от текст.

[jghgh]

Здравейтеее, най-вероятно пак ще се получи стена от текст.
В дилема съм, пълна обърквация, отвсякъде получавам различни съвети. От една страна искам да послушам интуицията.. или ако не тя, то поне сърцето - това, което НАИСТИНА ИСКАМ, от друга - мен ме е страх - от съдбата, езотериката и от някакви много кофти предположения, които ми се въртят в главата - че ще си остана сама, ще ми се върне и т.н.
Ще започна с това, че съм психически слаб човек, с ниско самочувствие и т.н. Някои от вас помнят една моя инкогнито тема, в която разкривах, че не имам някакво особено мнение за себе си. Най-общо казано то е просто лошо. Че не съм като другите, но не в положителен аспект, а в негативен. Че съм луда, примерно, но не е като да не са ми казвали, че съм куку и т.н. Често истерясвам, нервознича и като цяло имам някви странни подбуди за собственото ми поведение. Сегааа, то е ясно че е нещо продуктивано в детството и неща, които съм преживяла.

Дотук беше въведението. Започва дилемата.
Имам си приятел от 5 месеца. Тоя месец на 27.09 трябва да станат 6. По принцип ми е като най-добър приятел. С него се запознахме, докато се сополивех по един мой бивш приятел. Тоя бивш приятел е от София, с него са едни сложни.. С бившия съм се чувствала най-щастлива. Запознахме се лятото 2008 - той беше дошъл на почивка във Варна за седмица, а преди да дойде сме си писали супер много време по всякви теми и си личеше че още от нета се харесваме, а като се видим направо ще изригне ураган от чувства & shits. То така и стана. Тая седмица дето беше тук беше цветя и рози, романтика, любов, ви ка'ам, много яко. Като се прибра решихме да водим връзка от разстояние. Тя не се получи, щото тогава бях пубер, а и нали съм комплексирана и с ниско самочувствие, то не бяха ревности, то не бяха сценки. А и по някаквъ начин обичам да се държа гадно с хората и да ги тествам, и да ги отблъсквам, за да видя колко ще издържат, а после рева като магарица като ме напуснат. С тва момче наистина се чувствах специална и пр. Скъсахме по моя вина, той ме игнорна отвсякъде, въпреки че правих опити да се извиня и да се сдобрим и 3 години го мислех. Ревах, мревах, бях в ебати емоционалната дупка. По цял ден депресивна музика и негативни мисли, филми, гледане на карти, апатия... някои от по-старите юзъри помнят блога ми, посветен на тая депресия и купищата стихотворения, посветени на тоя човек. Мин. година по някъв начин ме прие отново в скайп уж само като приятели да си пишем, но пак станаха някви дилеми, че още го обичам и го блокирах.
През тва време (минала година - 2011) аз активно си излизах с настоящия, бяхме станали бая близки, споделяхме си всеки за бившите си, изглеждахме толкова подобни един на друг...... Просто все едно се допълваме и всичко е един път. Донякъде той беше ускорител да блокирам този път аз бившия, че да продължа напред и да мога да се хвана с настоящия. Някак си символично да загърбя миналото - да му кажа "fuck off, biatch" и да започна начисто. А аз през цялото време се чудех харесвам ли моя. Той е доста хубаво момче, сладък и готин, и дори ако щете като personality е също толкова нежен, отдаден и внимателен като the ex. Но се чудех кво изпитвам. Имах любопиство да видя кво ще стане с него. Бяхме супер близки,бест френдс и т.н. Но имах чувството че на нашите срещи ние се оглеждахме и се преценявахме като някакви счетоводители.. преценявахме дали ще си паснем, а не няква безумна страст, влюбвания и тн.
Е, паснахме си. Блокирах оня и след седмица-две вече бях в прегръдките на новия. Добре вървяха нещата, без мн. страст, но с ентусиазъм. Някак си и двамата разцъфнахме от това, че сме заедно. Трябваше ми малко добрина и я получих. Нещата вървяха ок. Още като тръгнахме се уговорихме (поне аз така се уговорих), това да е просто връзка тип give it a try, за лятото, щото нали, ще ставам студентка в др. град. Тоест не подходих със супер сериозни намерения, а просто да ни е готино заедно, щото сме готини хора и сме приятели, и ни е яко заедно, и и двамата сме чувствителни пичове с кофти минало.
Е, да, ама нещата не се развиха така. Правихме секс, то е ясно. Настоящият знае супер много неща за мен, за много гадни неща, които съм преживявала във всякакво отношение ииии.. да, хареса ми с него до един момент. Може би просто бях любопитна. Сега ласките му ме дразнят и отново както преди, не искам и да чувам за секс, нямам либидо и тн.
От една страна го обичам, защото ми е мил и искам да го разцелувам. От друга вече не ми е интересно нищо, не искам насила да правя секс с него или някви такива неща.

Проблемът е там (е, почнах най-сетне и с проблема), че той иска да живеем заедно в София. Бях се ентусиазирала по едно време, отново тип give it a try relationship, но после тая идея някак ме отблъсна. Имам си някакви представи собствени за нещата. И то е че сериозното обвързване е някво тъпо. Някак тъпо е да живееш с гаджето си, вместо да се събираш със студенти и тн. Представата ми за съвместно съжителство не е добра. Двойките се капсулират, стават някак скучни и досадни. Освен тва той е работещ човек - на 26, аз съм на 19 и сега ми е времето да излизам с мои хора, не да стоя с него. Той все казва, че не може да имам такава представа, защото той е купонджията, а аз съм спеканата, което си е вярно, но някак си ВЪТРЕШНО идеята да живея с него не ме кефи.
Подписах договор за квартира и ще живея с 2ма непознати. Той трудно приема идеята как може с някви рандъми да искам да живея, с него да не искам. Е, иди ми кажи!
От трета страна бившия нещо почна пак да ми пише (в един др. сайт, дето чак там не съм го блокирала) да сме се били виждали, сега вече сме имали възможност и някви такива лайна.
От четвърта, ето тук се намесва ниското ми самочувствие. СТРАХ МЕ Е. Страх ме е че никой никога няма да ме обича както сега ме обича настоящия. Само заради тоя страх искам да го пусна да живее с нас в квартирата (има място и за 4ти човек), но всъщност не искам да живеем заедно. Просто ме е страх че сама ще си остана в тоя живот. Че съдбата ще ми го върне задето отритвам човек, който истински ме обича и ме приема такава, каквато съм - а аз не съм много lovable. Не ме гледайте че съм интелигентна. Държа се супер хамаво с хората, подозирам че имам някви психични отклонения и т.н.


Аре сега мерси ако сте прочели всичко това и ще се радвам за някакъв съвет.

[jghgh]

Само да допълня, че вчера точно се обадих на бившия и му казах да не ме търси повече, щото ми писна от драми и някви лайна и все да страдам заради него.
От една страна днес се чудех дали съм постъпила правилно, щото сега ми се отваря възможност да съм с teh big love of my life, от друга, аз нали често си меня настроенията и мненията, мисля че той не ме обича, просто сега щото има няква възможност, дай да излезе с наивното Милче и некви такива. Не съм мн. убедена че тряя се връщам при него и дори да излизаме като приятели - или всичко или нищо. Не съм приятелка с бившите.

Иии това де, исках да допълня, че настроенията и нагласите ми постоянно се сменят. Сми, аз и тоя път казах на бившия да не ме занимава повече с идеята, че не искам да си донапрецаквам нещата с настоящия. Който обаче .. имам чувството, че не обичам, а просто ИМАМ НУЖДА от него. Имам нужда от тая любов, от това да съм приемана с всичките ми странности, а те са МНОГО.

[DisappointedDreamer]

Недей да живееш с настоящия ти приятел. Между вас няма да провърви, той не е това което искаш или това, от което се нуждаеш. Бившия съвсем го отпиши. Мислех те, за малко по -така, и фактът че 3 години си ревала (и продължаваш да ревеш) по човек, с който нещата не са се получили, ме учуди много. Не го очаквах от теб. Да не би да си някой воден знак?

Та, мисълта ми е почни на чисто. Никакъв настоящ, никакъв бивш. Отиваш в друг град, с нови хора, нови запознанства. Няма да останеш сама, помни ми думата. Няма смисъл да се страхуваш. Да, всичко ще е ново, различно и непознато, но със сигурност ще срещнеш някой, с който тръпката и обичта ще ги има.

[NambyPamby]

Ти си Рак. И колкото и да ме радваш, и да те мислех наистина за интелигентна, тия рачешките драми и теб не са те подминали.
Имам чувството(щото съм заобградена от тая зодия), че жените никога не сте доволни. Настоящия винаги ви писва по някое време, задушава ви, дразни ви. Може да е най-прекрасното момче на света и да се скъсва да ви угажда, обаче на вас ви е мега досадното и го мислите за уникална лепка, противен ви е, дразни ви. Бившият пък отведнъж става по-чист и от сълза и вечно са някви такива шантави лутания между минало и бъдеще.
Якото е, че си го осъзнала - в момента държиш настоящия не щото имаш нужда от него, ми щото се нуждаеш от вниманието му и се чудиш дали ще се появи друг на хоризонта. Отговорът е: да, определено ще се появи. Въпросът е, че тогава бившият настоящ ще ти се издигне пак в очите и ще искаш да го връщаш.

Всъщност, не знам защо мислиш толкова. Защо изобщо мислиш. Слушай си сърцето/тялото/хормоните и виж докъде ще стигнеш. Все ще си прецакана по някакъв начин, колкото и да го мислиш, няма как да се презастраховаш. Живей си живота, да му се невиди, спри да го гледаш отстрани, планирайки го, щото той неусетно се изнизва.

[jghgh]

мхм, рак съм с черна луна в риби, луна в скорпион, асцендент рак. супер много вода, ама супер много!

[DisappointedDreamer]

Ти си Рак. И колкото и да ме радваш, и да те мислех наистина за интелигентна, тия рачешките драми и теб не са те подминали.

Напълно съгласна.
Ужас, защо не ти туриха и нещо земно сред тия водни знаци?

И все пак. Права е намбито - все ще си прецакана, но според мен най-добре ще да е да започнеш на чисто. С настоящия ще продължаваш да имаш такива мисли, докато бившия е изгубена кауза.

[jghgh]

Ае бившия да си гледа работата.
Иначе аз осъзнавам, че при мен нещата са все така.. Дори с тоя бивш имах един такъв момент. Той ми обяснява как съм всичко за него. Аз се стряскам от това и казвам: Е, ти за мен не си.. не може така сериозно да го караме :Д .. И той супер много се разстрои как не искал да е с някого, който не го възприема по същия начин както него - т.е. да е "всичко за мен".
Та, Намби, даа, забелязала съм го. Нали, ясно ти е, че после тоя бивш стана всичко за мен, ама после.

От тая гледна точка мисля да задържа настоящия, щото просто вече започнах да осъзнавам собствените си филми и цикличноповтарящи се неща.

А иначе.. вие недейте така песимистично :Р Все някога ще се оправя и няма да съм "винаги прецакана".
Човек се себепознава. Аз се радвам, че поне някои неща ги осъзнавам. А себепознанието е най-важното знание. Сигурно не е учудващо, че искам да уча психология.

[NambyPamby]

При мен е комбинация от земно, огнено и въздушно. Добре ли е?

Прецакана си от тая гледна точка, че и тая връзка, колкото и прекрасна да е, все някога ще свърши. Не трябва да се подхожда по тоя начин, ама си е така, всяко нещо си има край.

Не знам, ама за мен тръпката е едно от най-важните неща от пакета с качества, които са ми нужни в един мъж. Освен уважение, разбирателство, подкрепа и прочее, тръпката си е най-най. Не пробужда ли нещо животинско, примитивно в мен, не ми ли се иска само като ме погледне да му сваля ципа на панталона, значи работите просто не се получават. Няма и да се получат. И това е човек, с когото мога да си пия бирата, но не и да имам здравословни сексуални отношения.

[jghgh]

добре е, ест! малко баланс да има : )
а определено за такива шантави ситуации в живота човек трябва да има нещо земно в себе си. иначе отиде коня у ряката.. а тя една дълбоока, прелива - в някои случаи.
преди си мислех че водните сме най-готината зодия, вечно неразбраната и тн.
ама нищо подобно. и тази "боя" си има някакъв кръст за теглене.

[Niakoitam]

Относно настоящият. Трябва сама да претеглиш нещата и да решиш кое ти харесва повече.Ти го можеш това, защото си философски тип.Хубаво си помисли какво искаш, но не сега искам това, а утре другото.Прсто приеми че напълно перфектни неща няма. На теб прсто все още ти се живее и не искаш с твоя да живеете заедно,защото това е твърде обвързващо и ангажиращо.Искаш да си повече сама за да може да има някои и друг майтап клонящ отвреме навреме даже и към флирт с мъжете.Сложиш ли край значи наистина край. С бившият изобщо и не се занимавай за твое добро е.И да раците понякога наистина много често си меним настроенията само за минути често.И аз не съм защитен от това въпреки че има и земен и въздушен знак.Честно казано и аз сега страшно мечтая за любов,самотата ме убива малко по-малко,но понякога когато си представя че тази моя мечта се е изпълнила.Че вече я няма ,че живея заедно с жената,която обичам и с нашите деца се питам: 'Ами ако това стане сега на къде? За какво ще мечтая тогава? Няма ли да ми е твърде скучно?" Някак си все едно този свят ми става и ми е тесен.Само мисълта за езотеричното,за неоткрите неща и евентуалната промяна към нещо по-различно от този свят, в който живеем ми и предначертаната мисия в живота на всеки в такива моменти поне малко ми оправя настроението.Мисълта че не е реалността само това,което виждаме вдействителност. Май малко се отклоних и започнах да пиша объркано,но надявам се да ме разбереш.
А това за бившият който после става всичко го има при много.Само до звръщането.Нали знаеш:'Забраненият плод е винаги най-сладък.

[DisappointedDreamer]

При мен е комбинация от земно, огнено и въздушно. Добре ли е?

Прецакана си от тая гледна точка, че и тая връзка, колкото и прекрасна да е, все някога ще свърши. Не трябва да се подхожда по тоя начин, ама си е така, всяко нещо си има край.

Не знам, ама за мен тръпката е едно от най-важните неща от пакета с качества, които са ми нужни в един мъж. Освен уважение, разбирателство, подкрепа и прочее, тръпката си е най-най. Не пробужда ли нещо животинско, примитивно в мен, не ми ли се иска само като ме погледне да му сваля ципа на панталона, значи работите просто не се получават. Няма и да се получат. И това е човек, с когото мога да си пия бирата, но не и да имам здравословни сексуални отношения.

земен знак ли ти е зодията?

[urlittlelady]

Имам чувството, че подписа на Niakoitam доста добре описва ситуацията . Няма да останеш сама не се притеснявай. Ако не го искаш просто го остави. Иначе и двамата ще се наранявате излишно. Той не може да те задължи да живееш с него, живей както решиш за добре. Но аз мисля, че след като отиваш да учиш на друго място ще намериш стотици хора и т.н. и т.н. Общо взето животът ти е пред теб, момчета колкото искаш. Да, никой няма да е като него, или като предишния, или като нз си там кой. Те нали за това са много Все различни все с различни качества и кусури. Право напред и весело да става ^_^

[anonymous708973]

Настоящият не е за теб. Иначе щеше да преливаш от щастие, че ще живеете заедно и щеше да знаеш, че това съжителство няма да пречи на отношенията ти с колегите/други хора. Винаги има начин да излезете всички заедно.

Добре си направила с бившия, не се мъчи да си приятелка с него наистина, щото подобен тип взаимоотношения не са за всеки и още по-малко - за теб.

Как да си изчисля черната луна и нормалната луна :Д

[kalpazanka]

По-дълго не можа ли да го напишеш

От опит ти казвам- ако искаше действително да живееш с настоящия и искаше бъдеще с него, то нямаше да те хваща сън само от мисълта, че нещата се подреждат и вие ще живеете под един покрив.
Прав е да те тегли като счетоводител, щото може да го тревожи мисълта, че ще се окаже на 30 без стабилна връзка, без изгледи за семейство и деца. Откъм възрастта ти си в по-изгодна позиция.

[DisappointedDreamer]

Как да си изчисля черната луна и нормалната луна :Д

"нормалната" луна можеш да изчислиш тук:
http://www.beinsadouno.com/old/astro/my_ascendant.php

[jghgh]

Ми тоя бившия не ме търси май за приятелство. Не знам за какво ме търси, натрупала съм гняв и агресия към него. По телефона се обясняваше, че сега сме имали възможност, щото нямало да ни делят километри. Ми еби си майката, само тва ще му кажа : D

[TheBanzai369]

И ти малко като мен (само дето аз съм момче), държиш се като кучка с хората на който им пука за тебе. Разбрах че това е МЕЕЕЕГА ГРЕШНОО!!! И аз бях вкарал в някви филми с едно момиче, тя ми пише, аз и ги говоря накриво. Държах се като някъв' боклук скапан. А истината е, че трябва да се държиш с другите така, както ти искаш да се държат с теб. С други думи, самия ТИ трябва да станеш промяната която искаш да видиш.

[Furious?]

У-у-успех някой да ти чете дългите мнения.Ако не са ти казали , че си странна и не добре с главата , просто не те познават добре.Вземи се в ръце обаче , нямаш възможностите и външния вид , за да те толерира някой.

[SisiStrange]

Спри да размишляваш толкова и да си усложняваш живота. Настоящия явно няма да го бъде. Не го казвам като заяждане или някакъв категиричен факт, а защото по всичко личи, че не обичаш него, а начинът, по който гледа на теб. Имала съм подобни отношения с първия ми приятел. Накрая и на мен нито ми се правеше секс с него, нито ми се гушкаше, нито нищо. Голямо чувство за вина беше, ама ужасно се радвам, че се разделихме. Щом още в началото не е имало тръпка, а още на петия месец вече дори не го искаш, няма никакъв смисъл. Ако искаш дай му шанс, но в моите очи, няма да се получи. Вярно е, че не е всичко до пеперудите в стомаха, но открих, че ако ги няма, отношенията бавно, но твърдо вървят повече към приятелски. Младичка си за такава връзка.

Бившия дори няма да го коментирам. В НБУ и въобще в София ще се запознаеш с убер много нови хора, сред които и момчета. Няма да останеш сама. Гаранция.

[LadyDi]

У-у-успех някой да ти чете дългите мнения.Ако не са ти казали , че си странна и не добре с главата , просто не те познават добре.Вземи се в ръце обаче , нямаш възможностите и външния вид , за да те толерира някой.

я вземи си обърши гъза и си лягай, че мега дразниш
то бива бива да си ограничен и тъп, ама ти си направо вдлъбнат

[Irti]

Турни му банана

[x7aZzy]

Трябва да решиш какво искаш.
Много е важно за един човек да знае какво иска.
Какво е това "всеки ден си променям мнението"? Не знам за зодии, луни и тем подобни, но такъв начин на мислене не води до никъде.

Аз виждам два основни “проблема“ - нерешителност /трябва да избереш рано или късно; не може да се колебаеш вечно/ и страх /естествен човешки страх, че ще останеш сама; за да се справиш с това, трябва да се научиш да си си самодостатъчна/.
Лично мнение - зарязвай ги и двамата и остани за малко без мъж до себе си. Ще ти се отрази добре.

[horacio]

Олелее... и аз съм същата ;о ама баш същата. Все едно аз съм го писала това... тия чувства са ужасни нали ;д да не знаеш какво искаш, все недоволство... тц, дееба с тия рачешки неща > : (

[DeviL_AsS]

Оле,все едно описваш мен като говориш за себе си.
Споко,след време ще те обича някой друг,няма смисъл да стоиш в тая си връзка,само и само да не си сама
В София ще има доста момчета,нова среда,може да си намериш някого,но просто наистина не виждам смисъл да си с настоящия си,ти самата не искаш.

[А Л И С А]

Явно доста хора намераме себе си в думите ти. Щом не искаш да живееш с него - недей, но и недей да бъдеш с него. Казват, че студентските години са най-хубави, а щом искаш да ги изживееш по най-добрият възможен начин, продължи сама. Според мен няма да егоистично да го напусниш, защото по този начин даваш и на него шанс да намери някоя, която да иска да живее с него и да остава с него вместо да се забавлява с приятели.