Точно в това е въпросът. Мислите ни не са перфектни, напротив. Но се стремим към усъвършенстване. Приемаме нови идеи. Докато ти седиш опарен от живота, с някакви грешни заключения направени от заблудени същества, не знаещи какво искат. Как успяваме примерно Чачо или Сиси или аз да се обкръжим от можещи, знаещи и стремящи се към нещо хора; как успяваме да намерим такива хора, и да дружим с тях, учейки се от тяхния опит, хобита и развлечения? И защо ти не успяваш, и продължаваш да обясняваш че хората са просто купчина кифли, които изневеряват и не обичат, а момчетата са мачовци, които блъскат у фитнеса?

Неспособността ти да намираш/да се обкръжаваш с амбициозни, независими и интересни личности не е добре. А пък заключенията, които правиш от наблюденията ти върху стадата говеда са просто покъртителни.
Нда, с малко мозъчни клетки, защото останалите просто нямат такива.