Помогнете ми!

[sexa_na_kompleksa]

Моите съболезнования! Не мисли за това как е умрял, а само за хубавите ви моменти. Нормално е да тъгуваш, особено в началото, но не забравяй да продължиш да живееш! Сигурна съм, че той би искал да си щастлив.
Когато съм тъжна, първо се наревавам хубаво, а след това гледам да не мисля, за това което ме е натъжило, и се затрупвам с работа и най-различни дейности, за да не се подсещам какво се е случило.

[Amore-Mio*]

Изключително гадна история, моите съболезнования.

Времето лекува, макар че винаги ще имаш една липса вътре в теб.
Иначе приеми факта, че си нямал какво да направиш и това е най - доброто за него. Ако трябва - рацплачи се едно хубаво, изкарай всичко. Прекарвай повече време заедно, мисли за него с добро. Аз съм убедена, че той сега е на едно доста добро място и ще те пази от небето.

Според мен, ще е добре и да посетиш психолог, тъй като е възможно от това да получиш психическа травма.