Какво развитие виждате за връзката си?

[Богиня]

''Развод по италиански''... препоръчвам ти го!

Бих се съгласила с последния ти пост, но няма.

[marilyn]

Аз съм необвързана към момента и ще коментирам 2рата част на темата.

Аз не бих зарязала "Всичко" заради даден човек. Според мен за да е пълноценна една връзка и двамата трябва да имат пълноценен живот т.е да си гледат образованието/работата/хобитата и там каквото друго се сетите и помеждудругото да са заедно. Идеята ми е, че не трябва личностният свят на един човек да се върти основно около другия. Няма смисъл, човек не трябва да се губи, когато е във връзка и да стане сянка...

[LadyDi]

''Развод по италиански''... препоръчвам ти го!

Бих се съгласила с последния ти пост, но няма.

Гледала съм го отдавна. Не схващам връзката.

[Богиня]

И аз. Напълно ми се е объркала главата, НО ако я нямаше щеше да е още по-зле...
Това с филма е за друга тема. Прости ме!

[Violenza]

Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

През целия си живот само един мъж ли си обичала?

[LadyDi]

През целия си живот само един мъж ли си обичала?

Не.
Но не мисля, че просто обичта е достатъчна.

[Violenza]

Не.

Тогава защо изключваш варианта и двете страни да имат чувства, но да знаят, че всичко ще приключи все някога?
Вярно е, че чувстват обуславят развитието на една връзка, но понякога се случва в един момент да стигнеш едно такова положение, в което имаш чувства, но знаеш, че бъдеще няма.

[anonymous708973]

Според мен за да е пълноценна една връзка и двамата трябва да имат пълноценен живот т.е да си гледат образованието/работата/хобитата и там каквото друго се сетите и помеждудругото да са заедно.

Това категорично не е сериозна връзка.
Все едно да кажеш, че четенето на списание в тоалетната ти е сериозно занимание/хоби.

Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?

А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?

[LadyDi]

Не го изключвам.
Само че вярвам, че когато има чувства, има надежда и от там старание за бъдеще. Ако ме разбираш.
Трудно ми е да повярвам, че когато имаш истински и дълбоки чувства към някого, то изобщо не си представяш живота си с него.
Всички мъже, които съм обичала в живота си, в един даден миг са били "единствен" и съм се стремила да съхраня тази връзка и тя да бъде "вечна". В последствие, когато различията и невъзможността надделеят над чувствата, чувствата просто бавно си отиват.

[LadyDi]

А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
Компромисът е в корените на всичко. Въпросът е кой ще надделее, нали така? И дали и двамата сме способни да пречупим донякъде това, което сме в името на връзката.
Не бих могла да си представя, че ще се влюбя в някого толкова безкрайно различен от мен. Да, вие сигурно можете, но аз не мога. От там и начина ми на мислене. Сеш' се?
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?
Хората порастват. Какво бих търсила с него, ако винаги ще предпочита приятелите си?

[DragonLady]

Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...

И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?

Поздравления за темата!
По първата част:
Отдавна съм усетила, че това е човека за мен, с които искам да остарея, и който не бих заменила!
Като цяло плановете ни за бъдещето са да заживеем заедно до година две, а когато имаме финансовата възможност да се оженим, и да имаме дете ( деца ).
По втората част:
За мен няма смисъл подобна "срочна" връзка, казвам срочна, защото щом това не е човека, който би искал да е до теб завинаги, защо си губиш времето с него, вместо да потърсиш своята сродна душа.

[Violenza]

Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.

В някои случаи обаче, това не е компромис, а чиста саможертва. Като човек точно в тази ситуация го казвам. Аз да зарежа образованието си и да се върна в България или той да зареже целия труд, който е положил, за да стигне до своята позиция и да започне баш от нулата в държава, чийто език дори не знае?
Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".

[Blab]

заговори се за сродни души. става напечено!
//Блаб споделя мнението, че сродните души са учители, хора, чрез/през които страдаме, за да израстнем в един или друг момент от живота си. какво общо има това с любовта? какво е любовна "сродна душа", Драконова?

[LadyDi]

Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".

Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?

[Violenza]

Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.

[LadyDi]

Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.

Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго

[Blab]

Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго

ооо, Ханчева!<3

[LadyDi]

ооо, Ханчева!<3

Е...

[bloodyF]

хубава тема, въпреки че всичко,което ще бъде казано е само в мечтите/надеждите на хората.
не знаеш какво ще ти поднесе утре.
а аз се надявам да излезем на среща, две, три и да се получат нещата :3
ама ако не се получат, здраве да е, ще уча по история

[Violenza]

Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?

едит: Еми няма такова понятие за мен. Човек или обича, или не.

[bilqnavod]

Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...

И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?

Надявам се отношенията ни да бъдат все така чисти и неподправени както в самото начало. Тази ми връзка ми даде възможност да оценя стойностните неща в живота, отново да бъда щастлива и най-вече обичана. Той се появи в момент, в който си мислех, че ще прекарам живота си сама - съответно той опроверга мислите ми.
В смисъл - смятам, че ще прекарам живота си с него. Той ми предложи минала есен. Причините поради, които не се оженихме досега са социално-битови (разбирате). Но така или иначе ние ще си бъдем заедно, независимо кога ще сложим заветния подпис. И все пак и двамата държим да има сватба , макар и скромна. За сега сме на семейни начала.
Аз съм твърдо ДА, за брака. Не мога да конкретизирам точно защо. Майка ми и баща ми имаха хубав брак (баща ми почина), сестра ми е омъжена от 10 години(имаме голяма разлика). Имат хубави семейства. Искам да знам, че ще има на кого да разчитам, да има един приятел или другар в живота по-точно. Деца искам, разбира се. Но и на това ще му дойде момента. Винаги съм била изключително отговорна в това отношение. За мен безопасния секс е повече от доверие между двама души. Не желая децата ми да са, плод на случайност. Искам да са планирани и създадени с много обич.
Искам да остарея с човека, който съм в момента. Искам децата ми да станат добри хора, учени, да им осигуря всико необходимо за качествено обучение и живот. Искам да имам внучета и да ги гледам и да им се радвам....

По втората точка. Против съм такива отношения. Това за мен си е чисто сексуална връзка, демек възползваш се от другия и когато ти писне - ритника и аут от живота ти. С мен са постъпвали така. Много ме болеше, след раздялата дълго време, че чувствах ужасно, ужасно празна и ограбена. Когато човек обича истински е сляп за факта, че отсрещната страна всъщност е нямала никакви сериозни намерения. На въпроса, ако още от самото начало усетя, че това не е човека за мен ще се отдръпна и няма да го лъжа с празни обещания. Има и още нещо обаче - ако постъпиш долно и с теб ще простъпят така след време - рано или късно постъпките ти се връщат под една или друга форма. А да останеш в такава връзка не е решение на проблема.

[xXxPETYAxXx]

За мен няма смисъл подобна "срочна" връзка, казвам срочна, защото щом това не е човека, който би искал да е до теб завинаги, защо си губиш времето с него, вместо да потърсиш своята сродна душа.

Обаче по тая логика, трябва да си с един човек през целия си живот?! Това значи ли, че си си губила времето с гаджето от гимназията примерно? Защо да е губене на време това, че си имал/а повече от 1 сериозна връзка? Във всяка връзка човек научава по нещо от другия, което би му било много полезно да разпознае кога е срещнал човек, с когото е готов за още по-задълбочени неща(брак, деца...).

[DisappointedDreamer]

Не желая децата ми да са, плод на случайност. Искам да са планирани и създадени с много обич.

Какво имаш предвид? Че децата плод на случайност не са толкова обичани колкото тези, които са били планирани?

Това за мен си е чисто сексуална връзка, демек възползваш се от другия и когато ти писне - ритника и аут от живота ти.

Няма нищо лошо в чисто сексуалните връзки, стига и двете партии да са наясно че връзката им е такава.

[mimsssssss]

Заедно сме от доста дълго време. Имахме доста шарен живот, опитвахме се да избегнем физическата раздяла, но накрая се оказа невъзможно. Повече от 5 години сме заедно, като 4 сме живели заедно, сами, в различни апартаменти. Беше ни хубаво...
Сега трябва да чакаме две години. Той живее на едно място, аз на друго. Растоянието е 600км и нещо си отгоре.
Преди да се разделим, да си съберем багажите, да викнем фирмата да натовари всичко в два отделни камиона и всички други глупости го заведох на море. Бяха най-хубавите ни десет дена, най-хубавите дни и нощи, най-хубавият секс, най-хубавите мигове, снимки, преживявания. Правихме каквото си искаме, с мисълта че не знааем кога ще се видим пак.
Може би ще се видим по Коледа. Липсва ми тотално много. Искам вече да са минали двете години.
Говорили сме за сватба. Не искаме. Нямаме толкова близки приятели и хора от семейството, които да поканим... за да нахраним. Не вярваме и в листа хартия, които ще ни направи законна двойка. Ние сме си.
Когато се събрахме да живеем заедно ми подари пръстен с неговото име, имаше и за нег - с моето. Беше точно като първа брачна нощ и след това семеен живот... Приказка.

Като цяло бъдещето си го виждам доста розово с еднорози наоколо. Хубаво. Може би ще живеем във Франция или Англия, зависи. Ще си имаме в началото апартамент, после може да си вземем къщичка. Той ще си купи папагалите и колата, която иска. Аз ще си завърша проектите, които имам. Ще си разхождаме кучетата всеки ден. Ще си направим 3-4 дечица, които да щъкат вкъщи. Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.

Та така. Общо взето следващите две години са ни решаващи какво ще става, къде ще сме, с какви финанси, какви проекти за правене... И дали ще сме заедно.

[ShtrudeL]

mh..
Имам чувството, че ако се разпиша като вас, ще се урочасам.