Какво развитие виждате за връзката си?

[SisiStrange]

^ С мечти не можеш да се урочасаш.

[ShtrudeL]

^ С мечти не можеш да се урочасаш.

Но мога да се самонараня.
Макар, че си права... но предпочитам да си стоят само в главата ми.

[NambyPamby]

Прекалено съм млада, за да отъждествявам човека до мен като Единствения и да си мисля за развитието на връзката ни. Както се казва - "Любовта е вечна, само партньорите се сменят", та и при мен така. С всеки следващ изпитвам дежа вю и ми е втръснало вече. Началото винаги е захаросано, розово, блудкаво до безкрайност, "прекрасен си, мило", "ти си най-хубавото нещо в живота ми", после вече идва кулминацията, слагат се картите на масата и се разбира кой какъв е.

С всеки следващ разбирам какво НЕ е истинската любов. В сегашната ми връзка не е по-различно. Мога да се разливам във форума(щото извън него няма как да знаете каква съм, та съдите от мненията ми тук) колко е читав и колко го обичам, но дори и аз не си вярвам, като го казвам това. Не, не съм с него, заради няква кучешка привързаност, най-малкото - отношенията са ни на доста ранен етап, че да се промъкне рутината и монотоността в отношенията ни, поне от моя страна е така; въпросът е, че ми е хубаво с него, харесва ми, чувствам се желана, ала... това не е любов, наясно съм. Опиянение е от новото, непознатото, в момента съм като учен в неизследвана територия, отколкото чувство за обич. Даже връзка не бих могла да го нарека, щото прекарваме по 2 часа дневно. Не живеем заедно, не ме е виждал в най-отвратителните ми моменти, когато съм болна и носът ми свети в тъмното, понеже е разранен от хремата, нито ми е виждал неоскубани веждите, аз пък не съм му виждала чорапите в средата на стаята... Тва за майтапа, ала реално ние се виждаме, когато имаме време и/или сме на кеф. Гледаме да си оползотворяваме времето заедно приятно, няква разтуха сме си, но не си споделяме кой знае колко някви съвсем битови проблеми и не ги решаваме заедно, всеки се спасява, както може.
Той е наистина кадърен млад мъж, забелязала съм очевидно някъв потенциал в него, но просто го... Съвестно ми е да кажа, че го мързи, но да речем, че има още дооста да израства, за да стане мъж с главно М. Аз също имам много да уча и да се развивам, но просто се чувствам по-отговорната от двамата в някои отношения. А това ми тежи. През целия ми живот е трябвало да бъда силна и да се справям сама, та искам във връзката си поне да бъда крехка, слаба и беззащитна и да облегна глава на мъжко рамо, вместо да продължавам да си нося чувалите на гърба, че и да се ядосвам допълнително, че уж сме двама, пък аз пак съм сама.
Не ме разбирайте погрешно - не ме потиска, не ме разпитва, не ми трови живота излишно. Не стоя с него по принуда - нито съм длъжна, нито бих могла. Приятно ми е с него, но това не е достатъчно в един момент, щото колкото и да си повтарям, че ме бх за сериозна връзка, всъщност искам точно такава. Това, че приятеля ми се старае да ми прави хубавото и не ми затормозява живота не значи, че аз не си го затормозявам сама, защото наистина ми идва натоварващо да не знам какво ще стане утре. Обичам да владея положението, да контролирам ситуацията, да контролирам живота си като цяло, да върви по някъв график, а тая убитата неизвестност... Понякога ми липсват именно сапунените мехури "бих искал да остарея с теб", "представяш ли си внуците ни, когато..." - наясно съм, че надали ще откарам с тоя човек до края на живота си, повярвайте ми. Просто имам нужда от бягство от реалността поне за миг, а не да подхождам рационално точно в любовния си живот и да разбирам в движение, че любовта ми има срок на годност все едно е някво кисело мляко в супермаркет и е пуснато на акция, че след 2 дни ще мухляса.
Тъпо ще е да кажа, че си запълвам времето с него, щото не е така. По принцип не съм човек, който започва връзка отнемайкъде. Секса си го намирам и без тва, за чий ми е да си слагам главата в торбата? В случая рискувах, и то много, рискувах най-вече себе си, защото в тоя филм съм участвала вече и знам как ще завърши. Опитвам се да се пусна по течението, но знам, че ще съм наранена накрая, защото трудно допускам хора до себе си в пълния смисъл на думата, ама пък колко трудно прекратявам връзки...
Та да, никви идеи нямам за развитието на (подобието) на връзката ни. Квото дойде. Хубавото е, че след периода от половин година-две така или иначе ще ни делят цифра километри, по странични стечения на обстоятелствата, та ако дотогава той не проумее, че нещата са обречени от самото начало и сме още заедно, то разстоянието и времето ще заличат всичко. Което е добра алтернатива.

[fenkaaa]

Много бих се зарадвала ако човекът до мен е този,с който някой ден ще изградя семейство.

[anonymous708973]

Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.

Ооооо <3

За някакви чорапи се говореше... Хах, колко милиона пъти съм ги виждала :д

[bilqnavod]

Какво имаш предвид? Че децата плод на случайност не са толкова обичани колкото тези, които са били планирани?



Няма нищо лошо в чисто сексуалните връзки, стига и двете партии да са наясно че връзката им е такава.

Нали знаеш, че винаги има най-малко две мнения по дадена тема?

[bilqnavod]

DisappointedDreamer, не одобрявам сексуалните връзки...

[DisappointedDreamer]

Страшно глупаво е да кажеш, че децата плод на случайност не са толкова обичани, колкото планираните. Аз и брат ми сме дело на скъсан кондом, но никога не сме били лишавани от нищо.

Колкото до сексуалните връзки - може да не ги одобряваш, но ако двете страни са наясно че връзката им е чисто и просто сексуална, то тогава няма нищо лошо в отношенията им, тъй като никоя страна не е залъгвана. Някои хора не се нуждаят от любов, но пък искат секс.
Пък ти ако щеш ходи и си създавай дечицата с много обич.

[SisiStrange]

^ Ей. Не се карай с хората за неща, ако не ги разбираш. По същия начин аз не разбирам хубаво тези, които не искат въобще някога да имат деца и се чувствам леко осъдително настроена към тях, но не бих им го натрапвала. Ако мисли, че ще се отнася по-различно към детето си, ако не е планирано, по-добре че си го знае предварително.

[Violenza]

Ако мисли, че ще се отнася по-различно към детето си, ако не е планирано, по-добре че си го знае предварително.

Така - да, но тя говори за друго нещо. Не за бъдещите й деца, а за чуждите. Много е грозно.

[Aubergene]

Мен пък ми стана доста интересна очевидната разлика в мненията, групирана по възрастови групи, доколкото дистанционно познавам участниците в дискусията... просто отбелязвам!
Колкото до втората част от въпроса - аз също съм била във връзки, чиито край е ясен - по времето, когато учех в чужбина (за строго определен период от време), включително с изключително неподходящи хора (разлики от културно-религиозно естество). Това обаче в никакъв случай не променя стойността на връзката и чувствата, които могат да се изпитат. Не съжелявам за времето, прекарано заедно и не считам чувствата си за пропилени. Това, което този човек ти е дал в този момент или ти си дал, не се губи. Пътувала съм няколко пъти, за да го видя, след като бяхме се разделили и всеки път съм се прибирала разстроена, защото съм установявала, че бих могла да съм с този човек. Продължаваме да поддържаме връзка, чуваме се, смеем се заедно, въпреки, че той е сгоден, а аз имам също вече друга сериозна връзка.
Приветствам позицията и отношението на NambyPamby.
Така че, не всичко е черно и бяло, не се страхувайте от чувствата си и не мислете за Единствените. Ще пропуснете много мигове на щастие.