Помогнете ми!

[kurtiii]

Преди два месеца почина малкият ми брат в ръцете ми.Бяхме само двамата и му стана лошо,припадна и като отидохме в болницата ни казаха,че е починал.Направиха му аутопсия по принуда,защото не бил лице приятен.И откриха,че има вродена аневризма.При пубертета органите става по-големи,и коремната му аорта се пукна и за няколко минути почина.Най-лошото е,че ми каза ,че умира.Не можеше да ми види,причерняло му.Не мога да опиша мъката си.Не знам на кой свят съм.Почина на 15 години и половина....Как да го преодолея???

[evilgirl95]

Не знам какво да ти кажа.. много тъжна история..
Няма как да го преодолееш.. спомена за него винаги ще е с теб.. той е малкото и братче.. с времето просто спомена ще избледнее.. надявам се..

[sexa_na_kompleksa]

Моите съболезнования! Не мисли за това как е умрял, а само за хубавите ви моменти. Нормално е да тъгуваш, особено в началото, но не забравяй да продължиш да живееш! Сигурна съм, че той би искал да си щастлив.
Когато съм тъжна, първо се наревавам хубаво, а след това гледам да не мисля, за това което ме е натъжило, и се затрупвам с работа и най-различни дейности, за да не се подсещам какво се е случило.

[Amore-Mio*]

Изключително гадна история, моите съболезнования.

Времето лекува, макар че винаги ще имаш една липса вътре в теб.
Иначе приеми факта, че си нямал какво да направиш и това е най - доброто за него. Ако трябва - рацплачи се едно хубаво, изкарай всичко. Прекарвай повече време заедно, мисли за него с добро. Аз съм убедена, че той сега е на едно доста добро място и ще те пази от небето.

Според мен, ще е добре и да посетиш психолог, тъй като е възможно от това да получиш психическа травма.

[kurtiii]

Ходих на психолог 5-6 пъти.Каза ми,че ми няма нищо.Не знам как да го приема,че повече няма да го видя и ще започна да го забравям.Днес на откриването на учебната година си мислих къде са неговите връстници,а той къде е...........Дрехите му,обувките му,телефона му са в нас,а него го няма......Да кажа ли на моите съученици за случилото се?

[aks13v]

Няма как да го преживееш. Трябва да живееш с това. Приемаш го и продължаваш.

[thelover3]

...Наистина много тъжна история! ;(
Но гледай да се разсейваш, сега тръгваме на даскало, гледай да не мислиш много за брат си. Но първо се наплачи хубаво, колкото ти се плачи, не подтискай емоциите!
След това не мисли за него, разсейвай се, намери си хоби, излизай с приятели повече.
УСпех : ))))