Здравейте,за първи път се осмелих да пиша за това във форум,но вече няма на къде.Дано имате търпение да го прочетете цялото,защото наистина имам нужда от помощ. На 15 съм и миналата година се преместих в ново училище.В началото не се интересувах много от новите си съученици.Предпочитах да излизам с хора от квартала(които пушат трева и се друсат). И за да мога да бъда част от компанията - аз правех същото. Преживях много неприятни моменти с тази компания,за малко да умра,че и по-лошо.Депресирах се,затворих се в себе си...След месец,два започнах да си общувам с хора от моя клас.С едно симпатично момче се сближихме доста.Излизахме няколко пъти,като аз бях наясно,че той си пада по мен.Скоро и аз започнах да го харесвам.И така станахме гаджета.Вече не се чувствах толкова депресирана,започвах да го харесвам все повече и повече,той ме правеше много щастлива.Минаха около два месеца откакто ходим, а аз вече бях влюбена в него.Чудех се как така стана,по принцип съм доста студен човек и не се привързвам лесно.И преди съм имала няколко връзки,пък такива чувства за пръв път изпитвах.Аз направо се бях вманиачила по това момче,ядосвах се като вечерно време не ми пишеше по скайп.И много много го ревнувах. Един ден заради тая ревност се изпокарахме,после се сдобрихме,но вече не беше същото...И след няколко дни,той каза че няма смисъл да продължаваме.По-гадно не съм се чувствала.Сутрин едвам ставах и отивах на училище,в час само поглеждах към него.Чаках с нетърпение последният звънец,за да мога да си отида вкъщи.Пусках си тъжни песни и плачех всеки ден(като по филмите). Пред хората гледах да се държа нормално,колкото можех.
Ето,че не мина много време и той ми писа.Каза,че му липсвам и още много други неща.Аз разбира се отново полетях от щастие.Много се зарадвах като разбрах,че и аз съм му липсвала(а си мислех,че не му пука за мен). Отново тръгнахме,но той се държеше ужасно тъпо. Не искаше от класа да разберат,че пак сме заедно,трябваше да се срещаме тайно в някой коридор или в тоалетните.Накрая спряхме и там да се виждаме,а аз отново почнах да страдам за него.Опитах се да оправя нещата,но той не ми обръщаше внимание.И ето пак се разделихме,този път дори без да си кажем.Направо се сринах,чудех се на тъпата си глава - как можах да се влюбя толкова много?
Вече към края на учебната година аз отидох на гости на едно друго момче от нашия клас.Говорихме си,беше ни скучно и взехме,че се напихме(доста глупава идея). Отидохме на леглото му,почнахме да се натискаме.На следващия ден се видяхме пак и така аз тръгнах с него.Тогава един познат отишъл и казал на момчето,в което съм влюбена.Той още същия ден ми се обади и си говорихме много.Каза,че се чувства зле като съм с друг,че му пука за мен и така нататък.Разделих се другото момче,а той замина на почивка. И ето сега се върна и отново сме заедно,а аз се измъчвам.Страх ме е,че пак ще стане нещо и ще се разделим.Освен това мисля непрекъснато за него.Виждам,че и той ме обича,но аз го обичам УЖАСНО много.Може би повече отколкото той мен ?
Искам,наистина искам да скъсам с него и да си живея живота,но как да го направя,като знам колко ще ме боли после ?Или да продължа да съм щастлива с него и да оставя всичко на произвола на съдбата ? Моля дайте си мнението.