Запознахме се преди 5 години.Още от тогава чувствата й са "повече от приятелски",но аз .. за мен всичко беше просто игра.Тя ме обичаше,правеше всичко за мен,но аз обръщах повече внимание на приятелките й отколкото на самата нея.И така се минаха няколко години.Години на напразните надежди и безсмислени обещания,но изведнъж нещо се промени.Изведнъж,може би неусетно се бяхме сближили толкова много,че не можехме един без друг.Имах чувството,че я познавам от цяла вечност.И точно тогава .. когато чувствата ми бяха истински и най-накрая можех да й кажа какво изпитвам,тя ме отряза.По същия начин,по който аз го направих.Може би беше само за да ми го върне,а може би наистина това беше края..Болеше..Болеше всеки път,щом я видех,но така и нямах смелостта да и го призная.И така до това лято.Започнахме да излизаме,отново същата компания,а с нея бяхме като непознати,макар и знаейки всичко един за друг.Не знам как но намерих смелост да и кажа,че сгреших и,че наистина съжалявам за всичко..Мина се малко време,вече сдобрени.Започнахме отново да си пишем,наваксвахме изгубеното време,а аз се влюбвах все повече и повече..Една вечер стана така,че останахме насаме.Тя трябваше да тръгва,а аз я изпратих..Прибра се..Тръгнах си..Но на ъгъла осъзнах,че точно сега е времето за първата ни целувка.Обадих и се.Излезе...Един от най-хубавите мигове в живота ми..С всеки изминал ден се чувствахме все по-близки,но проблема и при двама ни е,че твърде много обръщаме внимание на мнението на другите и за това решихме да се виждаме тайно.Обикновено излизах след полунощ,незабелязан и отивах до тях само за да получи целувка за лека нощ.И в началото на Септември и предложих.Най-накрая можехме да сме щастливи.Известно време не се виждахме,но когато можехме излизахме само двамата.Чувствах се страхотно в компанията и.Понякога си говорехме страшни глупости,но факта,че сме заедно ни правеше още по-щастливи..И сега почнахме даскало..Аз съм първа,тя втора смяна,и няма как да се виждаме,освен вечер,но за малко..Страх ме е от раздяла..Само от мисълта за такава..Зная,че нито аз нито тя не бихме развалили всичко,но все пак ме е страх.Толкова много я обичам,че не мога да си представя какво ще е без нея,без да я чувствам в прегръдките си,без да усещам любовта и..

П.С. : Надявам се да получа няколко коментара,поне да знам,че с някой съм го споделил.Ще се радвам да чуя мнението ви за Моята Любовна История..