Наистина имам нужда от помощ как би трябвало да подходя?

[ninaa12]

Здравейте ^^ ... Милион пъти съм писала теми за едно и също момче.Край. Каквото било преди е било справихме се по един или дръг начин и все още не сме си били шута което е .. много добре. Една година заедно и въпреки милионите караници си имаше и хубавите моменти не се оплаквам. Така. В началото... знаете когато нещата не бяха сериозни не съм се и интересувала толкова но по едно време се усетих (днеска) че прекалявам. Ревнива съм много, интересувам се къде е постоянно и с кого, примерно излиза винаги питам къде и с кого което даже започвам да си мисля че не трябва да правя и днеска помолих приятеля си да не стои до късно и поне до 12 да се прибере и той ми каза че се чувствал като някакво дете което ако не се прибере точно тогава ще му се карат. Един вид задушавала съм го. Окей приемам го тъй като знам какво е .. но просто от скоро започна пак много да излиза с приятелите си .. и то вечер особено и не е там проблема не е в доверието аз знам че е с тях доказвал ми го е, въпреки че винаги съм опитвала да го хвана ей така изневиделица ;д просто усещам как преди цялото това внимание беше върху мен а сега го няма. Даже изобщо го няма.. сеедно имаш куп играчки около себе си и можеш да си играеш с всичките след 2 дена ти казват че може да си играеш само с определни и на 3тия ти казват че не може да си играеш с нито една. При мен е същото само дето в началото имах цялото внимание което можеше да ми даде а сега направо скочи на фазата в която си говорим по 10 мин на ден. И когато се прибере... тъй като го изчаквам следва изречение "изморен съм спи ми се не ми се говори" ? +това че държанието му покрай тези момчета става много грубо. Понякога без да се замисли казва неща които много ме наразняват. Не мога да му забраня да излиза с тях, аз не го и искам, но как да му обесня че да ме разбере, че имам нужда от поне малко внимание. Толкова бързо се промениха нещата откакто почна да излиза с тези момчета че даже в един момент си мислех че има друго момиче. Такива реплики такова безразличие,ей така изведнъж и на другия ден като се видим е друг. Скорошна реплика бях се разплакала молейки го поне да ме изслуша да си оправим отношенията обясних му че се опитвам да се справя с тая ревност, да му вярвам, преди като излизаше звънях през 5 мин сега даже не изпитвам нужда, защото знам, че не ме лъже и той ми заяви смеейки се "като ревеш ми е много забавно" ????? и днеска ми вика забрави това което казах просто ми се спеше не знаех какво говоря. Окей простих му, днеска си обещахме едно нещо да видим дали ще го напраиви, но какво да правя тъй като кълна ви се преди не беше такъв .. това тука което след 5 часа ще ми звънне направо не е човек, не и човека който познавах и постоянно почва "а на тоя приятелката не прави така на оня приятелката не постъпва като тебе" ... с тези момчета ли разговаря,те ли му промиват главата не зная. Аз даже не ги познавам... просто като се прибере и е някакви настроен ужасно гадно срещу мен. Оня ден му звъннах замалко да го питам нещо и той почна да се смее пред тях и не зная дали ме е пуснал на високоговорител и те почнаха да се смеят и един се израви "аве остави я тая ве" ? Направо бях потресена как да постъпя? наистина моля ви помогнете ми трябва ми някава тактика нещо към което да се придържам. Ако си мълча означава да пренебрегна проблемите във връзката ни и да ми е страшно сдухано ако ли се опитам да говоря за нас той само като чуе че става въпрос за разговор между нас и почва " ааа не не айде да говорим за нещо различно поне една вечер" дотегнало му е и на него знам но ... как да тая това в себе си като виждам че всичко ще се разпадне ако не днеска то утре. И мнения от рода на "говори с него" няма... какво мога да направя нещо което... по някакъв начин да се сети какво хубаво ни беше преди или поне много по хубаво а сега всичко рано или късно ще рухне поне така го усещам. С думи не става опитвах но казвам ви само като стане въпрос за разговор който да късае връзката ни почва да офка да се цупи да се изнервя. говоря спокойно мило нормално викам му зайчо така и така съвсем... пряителски, а и винаги гледам да са ни такива разговорите откровенни до краен предел но .. той направо отказва. Да го оставя да излиза с тях и да вида накъде отиват нещата или .. какво ? Да си мълча ли сега известно време да не го тормозя да му покажа колко хубаво би ни било малко по малко отново да му вдъхна аз самата надежда че можем да се справим. Не знам някой от вас имал ли е такъв проблем?