Благодаря на тези, които ще ми обърнат сериозно внимание.

[Jeffrey8]

Здравейте и благодаря на тези, които ще ми обърнат сериозно внимание. По принцип не се регистрирам във форуми, но сега реших да се допитам до мнението на хора, които ако успеят да почувстват емоцията, която ще споделя, ще ми помогнат с откровеното си мнение.
От известно време, не е нужно да казвам колко, а и не е никак малко обичам едно момиче. Ние сме на 24, но натискайки клавишите се чувствам като тинейджър... Странно, но човек, когато е влюбен се чувства като малко дете.
Идеята на тази публикация е, че искам да предам едно писмо, което написах до момичето на моите мисли и бих искал женската аудитория да ми помогне, имам нужда да знам, че не е прекалено "сапункено", просто ще изразя това, което чувствам и ако дамите тук прочетат това, ако им го каже човека до тях, бих желал да споделят как ще се почувстват.
Благодаря ви предварително!


Здравей, Душице.
Знам, че редовете, които четеш ще те накарат да се почувстваш неловко, а може би и притеснено, но това е израз на емоциите и чувствата, които сдържам в себе си от дълго време. Не си падам по писмата, правя го за първи път и адски много се притеснявам, макар, че сигурно се смееш при мисълта, че седя с лист и химикал и ти пиша това. Истината е, че ръцете ми треперят, не знам какво точно да ти кажа, ужасно трудно е да изразиш чувства с думи, но искам да го направя, защото е нещо ново, защото е нещо различно и защото знаеш, че съм човек, който трудно изразява себе си.
Искам да знаеш, че това, което изпитвам към теб е невероятно. Никога до сега не съм се чувствал по подобен начин, никоя връзка, никое момиче, никой друг не е бил способен да ме накара да се чувства по този начин.
Не знам дали се смееш в момента, или си сериозна, или си ядосана... или каквото и да е, но знам, че лицето ти е прекрасно. Знам, че ще те видя след броени часове отново и знам, че краката ми, треперят всеки път, когато вървя до теб, идвайки за теб и вървейки редом до теб.
Обожавам те, заради човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Когато заспивам до теб, знам, че нищо друго няма значение, няма ги проблемите, няма ги тревогите, има само спокойствие и щастие, и радост, че сутринта ще настъпи, ще отворя очите си и ще те видя до себе си. Имам чувството, че преминавам в друго измерение, когато знам, че ще те целуна и ще прекарам денят си с теб. А през този ден ще искам да те целувам отново и отново. И хората, събитията, нищо няма да има значение.
Благодарение на теб станах много по - смел, много по - отговорен, станах просто различен човек. И да си кажа честно - влюбен съм в човека, в който се превърнах. Има дни, когато не си до мен, има моменти, когато си далече и без срам, и без страх искам да знаеш, че може да съм мъж, но в тези мигове се чувствам като малко дете, в чиито очи напират сълзи. Знам, че много рядко съм ти казвал колко те обичам, но знам, че ти не ми се сърдиш за това, защото знаеш колко ми е трудно да изричам думи. Знам също, че и на теб ти е много трудно, но това няма значение. Аз открих обичта ти в погледа ти, всеки миг, в който ме гледаш, в миговете, когато хващаш ръката ми, когато иглички преминават през цялото ми тяло. Всеки един миг, в който те накарам да се смееш, а усмивката ти е толкова прекрасна, че ми иде да те прегърна и да не те пусна никога, аз знам, че ти ме обичаш, така както те обичам и аз.
Знам, че много пъти сме говорили за бъдещето със страх, но искам да знаеш, че не се страхувам от бъдеще споделено с теб. Знам, че мога да се справя с всичко, защото ти ме правиш силен, ти ме правиш истински мъж, мъж, който не се бои да плаче, когато му е тъжно и да се смее, когато направиш някой глупав гаф.
Искам да знаеш, че ти ме накара да живея. Ти ме събуди от заблудата, че живота е просто живот. Живота е най-прекрасното нещо, най - краткото и най - великото. Обожавам те.
Дано съм те накарал да се усмихнеш, но ако думите ми са те накарали да се чувстваш неловко, то знаеш, че аз нося на бой и съм изцяло твой

[Irti]

Не знам, човече, ама на мен ми е лигаво. Ама това съм аз все пак.. ти си нов, ама другите знаят какво имам впредвид.

Три много важни забележки от мен ще ти дам, човече!

- Стига с това "Не знам дали се смееш, ако се смееш" преебваш цялото писмо, човече! Махай го! Не трябва да ти пука кой и за какво се смее, а това, че постоянно мислиш дали се смее е още по-зле. В очите на момичето по този начин изглеждаш.. демотивиран и отчаян.

- Кажи й тези неща в очите. Леко-полеко ги изречи. Дори и не всички. Всъщност е препоръчително да не са всички.

- Не ставай твърде лигав. Кофти е.. дори за момичето.

Не съм момиче, човече, ама знам 2-3 неща за тях. Помисли върху думите ми.

[Jeffrey8]

Благодаря. Ще помисля върху препоръките ти. Въпроса е, че бих желал да стигна много по - далече от писмото. Знам, че и тя го знае. Бих искал да предприема една много по - сериозна крачка, но се страхувам, че за нея може да е прекалено рано. Вярно - 24г. не са малко, но не са и много. А аз съм готов. Много хора биха ме упрекнали, че това е избързване, че едно такова предложение не означава нищо, а и в наши дни бракът не значи почти нищо. Аз съм на малко по - друго мнение. Но не знам, и не съм сигурен, че е времето сега. Като казвам, че не съм сигурен нямам предвид, че не съм сигурен в себе си. В себе си съм най - сигурен.
Единственото, от което се страхувам е да не я обрека... на себе си. Прекалено рано...

[MaLyKoLiU]

Съгласен съм с Irti...
Ии като го редактираш, направо ѝ го прочети и ѝ предложи да се омъжи за теб...

П.П. Искам и аз да се чувствам по този начин... :/

[dimitar_ak]

Знам как се чувстваш и тези усещания са прекрасни. Писмото не ми се струва лигаво, дори е хубаво, макар аз самият да бих излял чувствата си по друг начин. Колкото за брака помисли хубаво. Не казваш от колко време сте заедно, но предложението трябва да е добре обмислено, а не плод на емоционално състояние. В момента ти си точно подвластен на емоции и летиш в розови облаци. Когато слезеш от тях и пърхането на пеперуди поутихне, тогава ще знаеш със сигурност дали наистина обичаш тази жена и искаш да се будиш всяка сутрин до нея до края на дните си.

[Jeffrey8]

Заедно сме от 3 години и 8 месеца... за това време прецених какво изпитвам, а именно, че всеки един нов ден е все по - хубав. Предполагам, че звучи като фраза от филм, но в действителност, имам чувството, че всеки един следващ ден е като първият, в който я срещнах. А дори и още по - хубав... Факт е, че когато човек позволи ли си да приеме всичко, което му се случва като даденост, рискува да превърне връзката си в навик.
Далеч съм от мисълта, че тя е навик... Всеки ден се чувствам като в приключение.

[dimitar_ak]

Зарежи писмото. Избери пръстен и кажи всичко, което мислиш директно. Мисля, че си готов.

[bilqnavod]

Зарежи писмото. Избери пръстен и кажи всичко, което мислиш директно. Мисля, че си готов.

+1

[Jeffrey8]

Може би ще прозвуча като пълен идиот, но... както казах в по - горния си пост - Единственото, от което се страхувам е да не я обрека... на себе си. Прекалено рано...
И няма как да разбера преди да съм опитал. Но ако го направя и объркам всичко? ...

[Irti]

Няма какво да се обърка. Най-много да ти каже да изчакате още малко. Нищо не губиш. Пак ще сте си заедно. Просто ще мине още малко време преди тази крачка.

А, виж.. ако още се чудиш може някой друг да й предложи. Аре действай, човеко!

[MaLyKoLiU]

И да ни поканиш на сватбата, че трябва да се яде...

Майтап...

[shmatarok]

Ооо <3

Като изключим това 'душице' в началото, много ми хареса. <333

Успех и много любов!

[Charismatica]

Страхотно писмо!!! жените обичат такива неща ( е не всички де , но повечето) заради едно такова подобно писмо моят сегашен приятел ме спечели истински! Обичаме се вече 2 години даже чакам дете от него.. но това вече е една друга история. Няма да сбъркаш с това писмо. аз лично ще викам за теб с 2 ръце! Давай!

[Jeffrey8]

Много сте готини! Благодаря, че приехте нещата по - толкова хубав начин и давате окуражителни съвети.

[Azoria]

Ако и тя се чувства като теб това ще е най-милото нещо на света за нея. Иначе може й се стори пресилено. Но предполагам,че и тя е влюбена. Успех!

П.П.: аз бих поправила:

влюбен съм в човека, в който се превърнах

[Amore-Mio*]

Вероятно би се зарадвала, макар че ако се поставям на нейно място: да, ще ми хареса, въпреки че от неутрална позиция звучи лигаво. Но щом е писано с чувства, проблем може и да няма.

[cyclops]

Мен ме докосна и ми хареса, написал си го така, защото си го почувствал точно по този начин. Това е моята женска гледна точка. Но в крайна сметка всички сме различни. На някои ще им е лигаво, на други не. Някои ще се изплашат, други не. Но ти най-добре познаваш това момиче.

[TrueStory]

Като цяло писмото ми хареса. Всяка жена би искала да бъде обичана по подобен начин....още повече,че сте заедно от почти 4 години и е страхотно да знаеш,че след толкова време(е не са 20 години, но не са и 3 месеца) някой те обича все така силно. Друг е въпросът тя какъв човек е и как би реагирала на подобно излияние на чувства. Ако мислиш, че е достатъчно емоционална и не се страхува да показва чувствата си, тогава и го изпрати/ прочети/кажи. Ако обаче тя не е такава и много трудно изразява емоциите си, то има голяма вероятност да не го приеме по желания от теб начин. Примерно ако бях аз, каквато съм си смотана 100% нямаше да реагирам като хората, нямаше да отговоря с точните думи, щях да реагирам дори може би със смях или нещо такова....и това не е щото няма да ме трогне и докосне, ами щото не съм свикнала да си показвам истинските емоции дори пред най-близките. Ако и тя е подобен характер, може би ще е добре да промениш някои неща, да вкараш някой бъзик като например последното изречение в писмото ти или нещо такова.
Колкото до предложението, добре премисли и се опитай да прецениш дали и тя е на същата вълна, щото ако не е според мене дори и да ти откаже и да си продължите заедно, може да настъпи някаква негативна промяна в отношенията ви.

[LadyDi]

На мен ми харесва написаното в писмото. Като мисли и като емоции. Но идеята да се даде като писмо не ми допада.
И това, което бих редактирала в писмото е частта за сълзите.
Знам как ще ме нападнат романтичните девойки в раздела, обаче... Един мъж печели една жена, когато е мъж. Когато емоциите не са му чужди, не се страхува да ги изразява, но и не ги навира в лицето на жената. За мен няма нищо по... жалко от мъж, плачещ за жена. И то пред жената. Как да е... тва са си мои разсъждения, другите може да не са съгласни.
Много, ама МНОГО ми допада идеята, че си влюбен в човека, в който тя те превръща. Ей това е същината... Прекрасно е, че си намерил жена, която да те превърне в човек, когото да обичаш и такава жена не трябва да се изпуска.
Ако си решил, че си готов да направиш тази крачка (ТИ самия за себе си) - прави я. Тя може да откаже на този етап, може да поиска да изчакате. Едното не пречи на другото.
Моят мъж беше на 24, когато се ожени И засега си крета добре, така като го гледам.

Но не с писмо... Казвам ти го като романтична жена.

[NqkfaNikakva21]

Еха, чакаме развръзката