Моята Любовна История.

[marty27]

Запознахме се преди 5 години.Още от тогава чувствата й са "повече от приятелски",но аз .. за мен всичко беше просто игра.Тя ме обичаше,правеше всичко за мен,но аз обръщах повече внимание на приятелките й отколкото на самата нея.И така се минаха няколко години.Години на напразните надежди и безсмислени обещания,но изведнъж нещо се промени.Изведнъж,може би неусетно се бяхме сближили толкова много,че не можехме един без друг.Имах чувството,че я познавам от цяла вечност.И точно тогава .. когато чувствата ми бяха истински и най-накрая можех да й кажа какво изпитвам,тя ме отряза.По същия начин,по който аз го направих.Може би беше само за да ми го върне,а може би наистина това беше края..Болеше..Болеше всеки път,щом я видех,но така и нямах смелостта да и го призная.И така до това лято.Започнахме да излизаме,отново същата компания,а с нея бяхме като непознати,макар и знаейки всичко един за друг.Не знам как но намерих смелост да и кажа,че сгреших и,че наистина съжалявам за всичко..Мина се малко време,вече сдобрени.Започнахме отново да си пишем,наваксвахме изгубеното време,а аз се влюбвах все повече и повече..Една вечер стана така,че останахме насаме.Тя трябваше да тръгва,а аз я изпратих..Прибра се..Тръгнах си..Но на ъгъла осъзнах,че точно сега е времето за първата ни целувка.Обадих и се.Излезе...Един от най-хубавите мигове в живота ми..С всеки изминал ден се чувствахме все по-близки,но проблема и при двама ни е,че твърде много обръщаме внимание на мнението на другите и за това решихме да се виждаме тайно.Обикновено излизах след полунощ,незабелязан и отивах до тях само за да получи целувка за лека нощ.И в началото на Септември и предложих.Най-накрая можехме да сме щастливи.Известно време не се виждахме,но когато можехме излизахме само двамата.Чувствах се страхотно в компанията и.Понякога си говорехме страшни глупости,но факта,че сме заедно ни правеше още по-щастливи..И сега почнахме даскало..Аз съм първа,тя втора смяна,и няма как да се виждаме,освен вечер,но за малко..Страх ме е от раздяла..Само от мисълта за такава..Зная,че нито аз нито тя не бихме развалили всичко,но все пак ме е страх.Толкова много я обичам,че не мога да си представя какво ще е без нея,без да я чувствам в прегръдките си,без да усещам любовта и..

П.С. : Надявам се да получа няколко коментара,поне да знам,че с някой съм го споделил.Ще се радвам да чуя мнението ви за Моята Любовна История..

[Incadeptus]

Та какво се притесняваш бе момко?Ти описа,че се обичате безкрайно много,а и се виждате,значи няма раздяла.Напиши ми на колко години сте!

[marty27]

Аз съм на 16,а тя на 15

[balu4ka]

Ако се обичахте толкова,колкото твърдите нямаше да ви пука за хорското мнение!
Според мен,това е твърде детинско,ако искате винаги може да намерите време,за да се видите.Отивай за да я видиш щом приключва втората и смяна,имате събота и неделя.Ако държите един на друг ,не вярвам това да е причина за раздяла.Любовта е нещо в което трябва да правиш компромис ,и нещо за което двамата трябва да се борите...

[justmee19]

От всичко написано,изглежда,че наистина се обичате,защото така както описа всичко,това наистина е любов. И ако наистина е така,няма за какво и няма от какво да се страхуваш!!! Това,че сте в различни смени,не променя нищо.Малко е кофти,но за една истинска любов това е нищо.За това,не се притеснявай.Радвайте се на всеки един миг заедно,оценявайте го,обичайте се!

[Amore-Mio*]

Дишай спокойно.

Радвай й се. Сам каза, че се обичате и всичко е наред, защо се тормозиш с тия глупости в момента, не ми е ясно?

[marty27]

Защото може би винаги искам всичко да бъде абсолютно перфектно.А и исках да го споделя и да получа мненията ви.

[SisiStrange]

Абе човек, чуваш ли се? Айде сега края на света, че сте различни смени. Ми като пораснете как ще е? Като сте на работа или на различни лекции и упражнения в университета? Приятеля ми е с 8-часов работен ден, а аз съм и на работа, и на университет. Направи си сметка колко често се виждаме, особено от 1 октомври нататък. Вечер по за час-2 максимум и събота, и неделя. Пък нямаме намерение да се разделяме.

[Azoria]

Какъв ви е проблема с хората, че аз не разбрах...? Защо се "криете" ?

[sexa_na_kompleksa]

Спрете да се криете и се уговорете кога ще се виждате, за да няма после недоразумения.

[ProjectAlice]

Историята ти е много хубава, затова не виждам какво те тревожи. Не бива да се влияете от хорското мнение. Все някой винаги ще е недоволен, но в крайна сметка не живеете за тях, а за вас, затова да не ви пука. А относно вижданията ви, винаги може да се виждате, човек иска ли нещо, винаги ще намери начин и време, а и имате и уикенда на разположение, така че обичайте си се и бъдете щастливи, сега ви е времето!!! Хайде, цунки и успех!!! :*