Ще гледам да е кратко да не изпадам много в подробности ,но просто имам нужда да споделя.
На 20 съм ,а тя на 21 ходиме близо 4 години ... в поседните месеци нещата станаха по-кофти.Много се карахме (и преди много се карахме) и в един ден рещихме да се разделиме и преди сме се разделяли,но пак сме тръгвали.Вече 2 месеца и половина сме разделени ,но се чувахме по тела и преди няколко дни по тела ми каза,че си има друг ... просто все едно потънах в земята + това от 2 месеца ходели направо като гръмнах застанах.От като ми го каза не мога да си намеря място.Целия живто ми беше свързан с нея и аз съм правил грешки (никога не съм изневерлявал или излизал с момиче).И двамата имахме вина,но все си мислех ,че ще се оправиме.Когато ходехме не се виждахме много често (моя грешка) уча,работя и с бизнес се занимавах и просто времето беше оскъдно ,а и понякога исках да си имам ден само за себе си да правя нещата ,които обичам примерно на компа да седя.Още когато тръгнахме след няколко месеца имаше нещо като ултиматум ... или аз или приятелите ти и аз избрах нея.Преди това всеки ден излизах умирах си за това да се видя с фр-та, а сега когато ми звънкат да излизаме (доста често) не искам да излизам просто не искам само за нея мисля.Принципно съм силен човек поне така мисля,а сега всяка сутрин като стана за работа съм като парцал ,като се прибера рева като дете.Сега съм почивка и съм размазан не искам да правя нещата,които обичам.На работа съм като неадекватен само за нея мисля.Само чаках да ми звънне дори за 30 сец - 1 мин да се чуеме и ми разказваше за него пак ми олекваше ,че се чуваме.Много ме боли , чувствам се като сдъфкан и изплют.Не мога да погледна друго момиче има едно момиче в работа,която явно има някакви симпаатии, когато нещо правя веднага идва при мене ,когато ходя да пуша и тя е с мене без да съм и казвал и си говориме,но не мога да мисля за друго.Всеки ден след работа си казвам прибирам се и ще изтрия всички снимка и от компа и спомени тъкмо тръгвам и когато е зададен въпроса "Да или Не" избирам не нямам сили ... напих се само и само за да ги изтрия и тогава не можах .Целият ми живот беше за нея махах приятелите си, карах се с родители абсолютно всички спомени са ми със нея.Не мога да повярвам ,че това се случи и 2 месеца съм бил лъган ,дори като не ходехме.Когато званях никога нямаше време да говори и се държеше супер ама супер гадно и арогантно.Вече няма да се чувам с нея ,не искам да има проблеми с новия,защотот на никои няма да му бъде приятно приятелката му да поддържа връзка с бившия.Не мога да си намеря място .Никога не съм се чувствал така.Както казах мисля ,че съм силен човек ,но това ми съсипа психиката ,никога не съм ревал и сдухвал така.Сега незнам какво ще правя как ще продължа живота си ... не искам да излизам и да праввя нещата,които обичам.Само за нея си мисля.Предложих и да се видим на кафе като приятели и дирекно си ме отряза,което е приемливо ,но докато си мислех вечерта как ще излезем на кафе имаше една готина тръпка чувствах се много добре,а сега ... парцал.
Както казах и аз не бях супер гадже ,но и тя ... често имаше скандали.
В момента съм готов да направя всичко ,ама наистина всичко пак да е до мен,но това е "Мисия невъзможна"
Денят ми протична ставане за работа , отиване и цял ден сдухване.Прибирам се пускам си музика,но всяка песен,която чуя е свързана с нея и пак старата песен рев и яко сдухване.
Темата беше повлияна ,защото сутринта се чухме по повод кафето,което писах и пак ми говори там и за него и други неща и пак не знаех къде съм от рев.Виновен съм ... какво да правя с нея няма как да бъда повече ,но как да си продължа вижота ,когато приятелите ми са разбирали ,че сме скъсали са ме търсели (ей това са приятели,дори ,когато ги отрязах от всякъде) ,но не мога да излизам навсякъде си мисля за нея,че сме ходили по тези места заедно,а сега съм сам.Както казах не искам да правя нещата ,които ми харесвата (да стоя на комповете,да карам колата,мотора).
Благодаря на всичко,които прочетоха темата ... имах нужда да споделя.