Ако имаш знанията, оценките са най-лесното нещо. И, честно казано, мен ми е ужасно тегаво, когато съм се скъсала от учене, едва ли не съм стигнала свои висини в дадена област и ми пишат по-ниска оценка по 1 или друга причина. Ей така, обидно ми е да съм се съдрала от учене, да съм положила всички усилия и накрая да ме подценят. Много зависи и за какво иде реч. В гимназията ти стига ден-2 четене макс, за да имаш шестици и то със стабилни знания. Тъй че ми се струва глупаво да не положиш минимални усилия. Преди университета и аз делях света на бележкари и свястни съученици, но с времето ти става ясно, че нещата не стоят баш така. Сега ме е яд, че тогава не съм се захващала повече да чета.
Единствено противно ми е да пишеш нам си колко пищови и така да си изкарваш оценките наистина без мисъл. Това вече е тъпо.