Идеята е, че като не схващаш нещо - сядаш и се стараеш колкото се може повече за да започнеш да схващаш. Може да си имаш някакъв лимит, естествено.

Приемам, че в първия пост не съм употребила правилните изразни средства и излиза, че за някакво напрягане съм имала високи оценки. По-скоро труд. И за хора, трудещи се по определен начин - искат да разбират, искат да могат, и действително покачват знанията си, разбира се, че трябва да има награди. За хора, тлачещи в една посока (зубрене)... мии, беги, няма да ти се получи.

Аз и по математика, и по физическо се СТАРАХ. Сядах вкъщи, решавах задачи по стереометрия. Излизах навън, бягах обиколки. Покачих доколкото можах възможностите. Със смирение установих, че не мога да стигна по-напред.



Но вместо толкова обяснения, може и просто да се каже, че си личи кой ученик е буден и му работи мисълта в дълбочина или поне има желание да работи по този начин. Има и небудни ученици, дето разчитат да са като запаметяващи компютри. Има и пълни мързеланковци, нали разбираш картинката?