О, връщаме се на темата за общата култура.

Можеш да си много интелигентен и без голяма обща култура. Давах май за пример и в миналата тема моя най-добър приятел. Той е гениален (не се бъзикам) с растенията и животните. Знае буквално всичко с латинско име, с интересна информация, с личен опит в отглеждане/наблюдения. Никой не може да го нарече тъп, защото е имал максимум 3ки по История (и една 5ца, за да ме зарадва с мега усилия). Просто... за да го наречеш тъп, трябва да си болен. Виждала съм го да определя мравка до семейство от 2 метра. И после ми обясни защо седи баш там тая мравка. Случвало се е да знае повече от лекторите ни.

Това не променя факта, че общата култура е важна по друг начин. Тя е нещо като ценност. Прави те оправен, начетен, доразвит, компетентен по много теми. Хубаво е като седнем на една маса да можем да си говорим и за интеграли, и за физика, и за гугутките в София (доколкото ги има), и въобще за всичко. Най-малкото, не можеш да не си любопитен. В смисъл... нещо ме човърка в мозъка, когато съм слаба в дадена дисциплина. И мен математиката (по право висшата математика) ме тормози до краен предел, но имам намерение да се справя. Още не съм започнала (университетът е виновен ), но когато започна, смятам да направя максималното от мен. Ако е за 4ка - еми 4 да е. jghgh e права за едно: Човек трябва да си познава възможностите. Но това не значи да се отказва. Идеята е да стигнеш наистина до предела на тези възможности и тогава вече да си кажеш: Ок, това беше от мен. Не предела ти да е 4, ти да решиш: "Еми, не мога, няма и да се мъча да уча", а после да искаш 6 и то на всяка цена. Глупаво е.