Цитирай Първоначално написано от BrokenInnocence Виж мнението
Съгласна съм, че до голяма степен е на психическа основа, но примера ти не е съвсем удачен. Моята майка е същата история - пуши от ученичка, тоест вече 30тина години, ако не и повече и през година-две ги спира за по 5-6 месеца, уж да си изчистела организма. И после пак почва. Та мисълта ми е... че това, че 5 месеца не пушиш не означава, че си ги отказал. Даже това с по няколкото месеца прави положението още по-зле, защото създава илюзията "Щом мога за еди-колко-си месеца да ги спра, значи нямам проблем да ги спра за постоянно когато си поискам... ама сега точно не искам, тъй че я да запаля една." Трудното на отказването от цигарите не е да спреш да пушиш, а да продължиш да не пушиш, така да се каже. Май не го обясних много ясно, но по принцип непушач трудно може да го разбере; и аз като бях непушач все си мислех "А бе тея кво се правят на интересни, не можели да спрат цигарите, да бе да." Но е факт, милиони пушачи по света го доказват, не е само до слаба воля, просто не е толкова лесно колкото изглежда, ако беше нямаше да ги има тези кампании "Обадете се на тел.12345 и ще ви помогнем да спрете цигарите." и всичките алтернативи като лепенки, дъвки и т.н., създадени с цел да ти помогнат да спреш. Общо взето най-добре го е казал М. Твен "Да спреш цигарите е лесно. Правил съм го стотици пъти."
А, разбирам, права си. Преди пушех, сега съм ги спряла. На моменти е трудно, но дори сама ясно осъзнавам, че паленето на цигара не е до нужда от никотин или някаква болка, абстиненция, без значение, а от някакъв вид моментна слабост. Това важи и за мен, когато съм си палила забранени цигари. Всичко е до внушение и нагласа. Ако се настроиш, че не искаш - спираш без много мъки. Аз се настроих, че докато спортувам, пушенето ми пречи да си подобрявам рекордите в тичането и това направи нещата много по-лесни. Замених цигарите с нещо здравословно. Може би това е най-хубавото решение. Да ги смениш с нещо.