Няма значение каква ни е държавата, обществото, какви са ни даскалите. Всеки, веднъж влязъл, може спокойно да се изучи. Стига да иска. Не е в това въпроса.
Има хора, които имат други мечти и виждат друга реализация. Или пък нямат пари за висше. То аз едва връзвам двата края. Имаме си и такъв случай в курса: едно момиче, свястно такова, дори се бяхме сближили, се отписа, защото техните не могат да плащат таксата. И тя ли е неамбициозна?
Много зависи и какъв е въпросния висшист, нали? Не може директно да се възхищаваш на някого, защото има хартийката. Ето виж, големия подкладник на спора с неговото висше как се изразява и държи. Интелигентно ли изглежда? Ъм, не. Приятеля ми се отказа от университет (беше в ТУ) и си продължи на негова глава да учи, a сега си работи по специалността и един от най-добрите във фирмата (сред много далеч не толкова блестящи висшисти). Като цяло не обичам да давам тоя пример, защото ме ядете, че съм "избивала комплекси, защитавайки го", но ми се вижда съвсем на място.
Не знам по какво съдите за това един човек колко се е развил, но не би трябвало да е по наличието на студентска книжка, която се печели с минимално напъване (вече и работите с 2ки се преразглеждат май). Не, не го казвам, защото съм двойкарката на курса, напротив. Записах се на първо класиране и досега имам само шестици, малко петици и една проблемна висша математика. Не мисля, че това ме прави изведнъж повече човек от хора, които са се развили по различен начин. Всяко нещо си има чалъми. Това, което го правят с ръцете си някои занаятчии, аз няма и да го сънувам сигурно.
Разликата между развитите държави и нас е, че дори да имат по-голям стремеж към висше, те не гледат с презрение на хората, които нямат такова.