Към момичетата: Какво търсите у едно момче?

[JoLLiE92]

та - не с лошо де !

това се опитвам и аз да направя , но ... : )

И защо не можеш да работиш като сервитьорка? По-малко човек ли ще те направи?

Аз специално не мога. Не мога да си се представя като сервитьорка. Не мога да си представя да работя някъде и да дойдат приятелите ми и да трябва да им прислужвам. Да бъдеш сервитьорка не е единственият начин да си изкарваш парите като ученик/студент.

[DisappointedDreamer]

Винаги има как да си платиш таксата бе. Моята е 150 лв (в момента) два пъти годишно. Е като нямаш толкова пари, няма да учиш в свободен, където таксите са по 1-2-3 бона, мн ясно! Но 300лв годишно е напълно спестяема сума.

Не във всички университети таксите са 150 лева два пъти в годишно. В някои университети таксите са по 300 лева два пъти годишно.
Отделно, не са само тези 600 лева. Ами пари за квартири, храна, учебници и други тинтири минтири? Хората по 50 лева на месец не могат да спестят.

Аз специално не мога. Не мога да си се представя като сервитьорка. Не мога да си представя да работя някъде и да дойдат приятелите ми и да трябва да им прислужвам. Да бъдеш сервитьорка не е единственият начин да си изкарваш парите като ученик/студент.

Ох, да, забравих. Ти си Света Дева Мария, цветче неоткъснато, принцеса. Къде е Ирти да ти покаже какви са му ръцете от ИСТИНСКА работа, а не предрасъдъци и лиготии.
Ти така ли гледаш на сервитьорките? Като на прислужници? Лекарят не е ли прислужник? А адвоката?

[NambyPamby]

JoLLiE92 отдавна е показала, че разсъжденията й са като на 12-годишна, сериозно тресната от пубертета мома, чийто свят свърша при табелата, съобщаваща, че наближавате изхода на селото.
Към постовете на Ирти и Дриймър мога само да добавя, че това, че учиш като прост 3-4-6 години не те прави повече от останалите. И дипломата за директор на водопад не ти дава гаранция, че един ден няма да бършеш маси и да сервираш кафе.
А ти ще стигнеш до тоя хал, така че се подготвяй психически отсега. И не за друго, ами защото си so high и не виждаш по-далеч от носа си; защото си високомерна, нагла и арогантна и си позволяваш да гледаш в чуждата паница и да съдиш хората, без да ги познаваш; защото този и онзи не се бил реализирал поради 101 причини, а не търсиш начини ТИ САМАТА да се реализираш.

[CoNviCt]

Към постовете на Ирти и Дриймър мога само да добавя, че това, че учиш като прост 3-4-6 години не те прави повече от останалите.

Значи тези, които не учат като прости, са повече от другите? Или всички сме равни?

[JoLLiE92]

Значи тези, които не учат като прости, са повече от другите? Или всички сме равни?

Всички бяхме равни в едно друго време, което не прокопса


Irti, прочети цялото, ако обичаш.

NambyPamby, аз не те обиждам никъде, а бих могла, старай се, моля те, и ти да общуваш с мен и за мен в границите на нормалното.

[NambyPamby]

Всеки се спасява, както може, общо-взето. Имаш ли нюх, желаеш ли да просперираш - намираш начин. Висшето ти дава някакви точки отгоре, когато си търсиш работа, но ако лежиш на тая кълка, че щом си си взел дипломата и ще работиш директор цял живот, е много тъжно.
Щото имам безброй много примери около себе си за хора с висше, които работят по специалността си и това е нещото, в което са добри, които ги прави щастливи, но вземат мизерни пари и на които им се налага да започват втора, дори трета допълнителна работа като бачкатори, каквито JoLLiE92 презира. Ето това е муньовщината. Дипломата, любовта към специалността и желанието за успех не ти дават гаранция, че един ден няма да бършеш маси или да чистиш офиси. Това, което те прави достоен е именно в такива моменти да си преглътнеш гордостта, да потиснеш мислите "колко се блъсках, пък то какво стана" и да намериш адекватно решение на проблема, за да излезеш от блатото.
Познавам и такива, за които висшето е наистина една хартийка и са завършили нещо определено, но са решили, че не им е достатъчно и са се обучавали, усъвършенствали съвсем сами и сега работят в съвсем друга сфера от реално замислената преди време.
Колелото се върти и никога не знаеш утре от коя страна ще си. Ето поради тази причина се дразня на високопарни мнения колко тъпо било да си бояджия, мазач, готвач, сервитьор.
Не ме разбирайте погрешно, аз също не харесвам хора без амбиции. И аз дълго време смятах, че нежеланието да влезеш в университет те прави по-малко кадърен, което е огромна грешка. Най-важното е човек просто да има някаква идея за бъдещето си, да се стреми към нея, да търси и намира различни ниши и различни хора, чрез/с помощта, на които да осъществи плануваното.
И да, аз също уча като проста. И ще продължавам да уча като проста. Става въпрос за нещо, което обичам, с което се чувствам свързана, в което съм най-добра. Но не съм убедена, че това е достатъчно, за да успея. Животът има още много да ме блъска, никога не знаеш дали следва възход или падение, дали ще паднеш по гръб или по корем. Човек не контролира изцяло живота си.
П.С. - Такива хора пък най ме дразнят. "Искам работа, ама не мога да работя за толкова малко пари". Шш, ало, нали си в нужда, нали ти трябват пари?! Не си в положение да предявяваш претенции. Точно тия, за които разказах в първия параграф, бачкат за доста малоумно заплащане в сравнение със знанията и уменията, които притежават, затова и се наемат на допълнителна работа. Там пък въобще не ми се говори за кви цифри става въпрос, че сигурно до утре ще опищявате форума. Но става въпрос за зрели хора с реалистични очаквания, които знаят, че има падения и възходи. Които са имали много и малко. Които знаят, че утре пак ще са галеници на съдбата, но за да се случи това, трябва и те да си размърдат малко задника. Нищо не се дава даром. Преглътват горчивия хап, че знаят и могат много, че в чужбина ще вземат четирицифрени суми на месец, а тук ще бачкат по 12 часа като кучета за мизерна трицифрена, колкото да изтикат месеца, и продължават напред. С мечти, амбиции и претенции не можеш да си купиш храна, нито да си плащаш сметките. Толкоз. Задоволяваш се с малкото, щото може и толкова да нямаш утре.

[therichbitch]

Това, което те прави достоен е именно в такива моменти да си преглътнеш гордостта, да потиснеш мислите "колко се блъсках, пък то какво стана" и да намериш адекватно решение на проблема, за да излезеш от блатото.
------------------
П.С. - Такива хора пък най ме дразнят. "Искам работа, ама не мога да работя за толкова малко пари". Шш, ало, нали си в нужда, нали ти трябват пари?! Не си в положение да предявяваш претенции.
Задоволяваш се с малкото, щото може и толкова да нямаш утре.

1.Съгласна съм, че не трябва да се самосъжаляваш и да търсиш изход от ситуацията, но да си достоен е далеч от това да си преглъщаш гордостта.


2. Не така грубо с изрази като "тшш, алоо". Нали тук всички сме интелигентни (незаивисмо висшисти или "среднисти" или все още ученици), целим да водим интелигентен диспут. Тези думички са за мегдана.
Нали преди не беше яко, че е есекиму според потребностите и целта на сегашния строй е "всекиму според уменията и възможностите". Не виждам ни най-малка причина да не се стремиш към това, което отговаря на тях. А не като послушна овца да си казваш "еми колкото, толкова".

3. "Задоволяваш се с малкото, щото може и толкова да нямаш утре"
Тук само ще ти цитирам нещо, което можеш да си го интерпретираш самичка.
"Make no small plans for they have no power to stir the soul". Да, не знаеш утре къде ще си, но няма нищо по- ценно от това да се стремиш към повече, пък да става каквото ще. Задоволяваш ли се цял живот с "малкото", не ти ли прави впечатление, че стоиш на едно място, тогава не знам за какво говорим- нищо не си направил.


NambyPamby, какво им има на стриптизьорките? Защо й държиш сметка, че не иска да става еди- каква си, пък така пренебрежително към еди-кое си?