Всеки се спасява, както може, общо-взето. Имаш ли нюх, желаеш ли да просперираш - намираш начин. Висшето ти дава някакви точки отгоре, когато си търсиш работа, но ако лежиш на тая кълка, че щом си си взел дипломата и ще работиш директор цял живот, е много тъжно.
Щото имам безброй много примери около себе си за хора с висше, които работят по специалността си и това е нещото, в което са добри, които ги прави щастливи, но вземат мизерни пари и на които им се налага да започват втора, дори трета допълнителна работа като бачкатори, каквито JoLLiE92 презира. Ето това е муньовщината. Дипломата, любовта към специалността и желанието за успех не ти дават гаранция, че един ден няма да бършеш маси или да чистиш офиси. Това, което те прави достоен е именно в такива моменти да си преглътнеш гордостта, да потиснеш мислите "колко се блъсках, пък то какво стана" и да намериш адекватно решение на проблема, за да излезеш от блатото.
Познавам и такива, за които висшето е наистина една хартийка и са завършили нещо определено, но са решили, че не им е достатъчно и са се обучавали, усъвършенствали съвсем сами и сега работят в съвсем друга сфера от реално замислената преди време.
Колелото се върти и никога не знаеш утре от коя страна ще си. Ето поради тази причина се дразня на високопарни мнения колко тъпо било да си бояджия, мазач, готвач, сервитьор.
Не ме разбирайте погрешно, аз също не харесвам хора без амбиции. И аз дълго време смятах, че нежеланието да влезеш в университет те прави по-малко кадърен, което е огромна грешка. Най-важното е човек просто да има някаква идея за бъдещето си, да се стреми към нея, да търси и намира различни ниши и различни хора, чрез/с помощта, на които да осъществи плануваното.
И да, аз също уча като проста. И ще продължавам да уча като проста. Става въпрос за нещо, което обичам, с което се чувствам свързана, в което съм най-добра. Но не съм убедена, че това е достатъчно, за да успея. Животът има още много да ме блъска, никога не знаеш дали следва възход или падение, дали ще паднеш по гръб или по корем. Човек не контролира изцяло живота си.
П.С. - Такива хора пък най ме дразнят. "Искам работа, ама не мога да работя за толкова малко пари". Шш, ало, нали си в нужда, нали ти трябват пари?! Не си в положение да предявяваш претенции. Точно тия, за които разказах в първия параграф, бачкат за доста малоумно заплащане в сравнение със знанията и уменията, които притежават, затова и се наемат на допълнителна работа. Там пък въобще не ми се говори за кви цифри става въпрос, че сигурно до утре ще опищявате форума. Но става въпрос за зрели хора с реалистични очаквания, които знаят, че има падения и възходи. Които са имали много и малко. Които знаят, че утре пак ще са галеници на съдбата, но за да се случи това, трябва и те да си размърдат малко задника. Нищо не се дава даром. Преглътват горчивия хап, че знаят и могат много, че в чужбина ще вземат четирицифрени суми на месец, а тук ще бачкат по 12 часа като кучета за мизерна трицифрена, колкото да изтикат месеца, и продължават напред. С мечти, амбиции и претенции не можеш да си купиш храна, нито да си плащаш сметките. Толкоз. Задоволяваш се с малкото, щото може и толкова да нямаш утре.