Не е толкова просто, когато си обвързан наистина, не само като термин. Щото от една страна искаш да си с тоя човек до лудост, от друга не искаш един ден да те гледа с неприязън и да си мисли: "Заради тебе нищо не излезе от мен и взимам 300лв заплата вместо 2000." И мисля, че при всеки неуспех тая тема ПАК би се повдигала, защото хората са такива - като нещо не проработи все ще се чуди дали пък нещата нямаше да са други, ако беше заминал. Това е същото нещо, което се случва с разни стари домакини, които в един момент кресват: "Мразя те, ако преди 30г. не се бях задомила с тебе, щях да съм велика певица." Без да знаят дали е щяло да стане така наистина. На мястото на авторката всеки би се шашардисал. Никой не иска да му се случи това. Замине ли, поне, ако един ден все пак се съберат, ще се знае кой какво е могъл и какво е направил по въпроса. Когато наистина много обичаш човека до теб, не е толкова лесно егоистично да кажеш: "А, викаш... ще останеш заради мен? Ок. Идеално. Чакай да ти разопаковам багажа." Щото искаш да е щастлив и да се е реализирал максимално. Не да захвърля всичко за тебе. Никой не иска да се жертват в негово име. От един момент нататък нещата спират да са: 'Моите решения - неговите решения", а стават "Нашите решения". Поне така стоят нещата в сериозните връзки. Заедно сте не да се правите на дръж ми шапката, а защото искате да сте двамата и дружно да се справяте и с проблеми, и с ежедневие.