Писна ми от разочарования :( ..

[roni9043]

Здравейте..пиша ви, защото не знам какво да правя вече.. всичко толкова ми дотегна и реших просто да споделя някъде
Може и да получа доста критики , знам , че ще се случи, но все пак ще споделя..просто за да ми олекне.
Та проблемът не е само един..
Много съм разочарована от хората като цяло..Хората, които ми се пишеха за "приятели" ме зарязаха, защото се оказаха едни долни двуличници и използвачи.Някои от тях аз ги зарязах, защото сама видях какви са.Бяха с мен, когато имаха нужда а иначе все едно не съществувах за тях,използваха ме,но аз бях с тях колкото да не съм сама..В последствие разбрах, че по-добре да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така..А и те и без това че зарязаха,когато вече нямаха нужда от мен.Много ме предаваха..предаваха ме хората от които на-малко съм очаквала , че може да ме предадат. И на никого не му пукаше какво ми е,в днешно време всеки гледа само да те използва, а после ти се подиграва зад гърба за благодарност.Ужасно много съм наранена от тези предателства, вече а никого не смея да се доверявам.Не искам пак да страдам ;( ..и сега съм сама, просто човек свиква да е сам.Аз цял живот се чувствам сама,независимо какви хора са около мен.
Чувствам се така, защото нито 1 от тях не можа да ме разбере наистина.Родителите ми уж са най близките ми хора,
ама и те не ме разбраха,всъщност те са хората дето най много не ме разбираха и хората които най много ме съдеха.
Не ми е позволено да плача,нито да се вайкам, защото знам че ще стават скандали пак ако реша да споделя с тях как се чувствам..според тях трябва да стискам зъби и да не се оплаквам и да трая.
Никой не ме разбира..не разбира как се чувствам аз.Никак не ми е леко.Много често се чудя, защо хората станаха толкова озлобени..толкова лоши едни към други.Животът стана просто ужасен..место хората да си помагат, забиват си нож в гърба един другиму..
Другият проблем е, че съм доста чувствителен и раним човек,не мога да кажа че съм като останалите..а и съм срамежлива и трудно завързвам разговори..което е ужасен проблем за мен.. А за любовта да не говорим..досега нито 1 момче не можах да срещна, което да може да ме разбира и и обича истински.Само на идиоти и неподходящи попадам.Вече се отчаях, дали ще мога да намеря някой свестен и истински.Винаги съм си мислела, поне приятел да имах, щеше да ми е достатъчен, само да може да ме разбира.Тогава всички останали приятели няма да са ми нужни, имам нужда поне от 1 човек, който наистина да е с мен и да ме подкрепя.Не знам дали някой ден ще го намеря обаче.Та това е моята изповед, поне ми олекна ..

[DisappointedDreamer]

Цял живот ще те разочароват хората. Сам си избираш приятелите те, следователно сама си си била виновна. Няма смисъл да се вайкаш и да плачеш. Просто нека това да ти е обеца на ухото, нека те научи кои хора да избягваш и кои хора да търсиш. Приеми го като просто друг болезнен житейски опит.
Колкото до срамежливостта - тук отново всичко зависи от теб. Тя с нищо няма да ти помогне.
На колко години си? Не си на повече от 16 нали? Смешно е да се вайкаш на толкова години как не си открила "истинския". Тепърва ще срещаш хора, тепърва ще ги опознаваш, ще късаш и ще се влюбваш.

Извод: всичко зависи от теб. Със сълзи нищо не става. Бъди позитивна и весела. Това винаги привлича хората. Интересувай се от другите и ще завържеш много приятелства.

[roni9043]

не не съм на 16.... по-голяма съм Вярно е, че сам си избираш приятелите, но може ли да предположиш че един ден те ще станат такива? Никога не съм вярвала че ще ме предадат защото ги мислех за истински..днес за съжаление хората носят често маски и те заблуждават и ти не винаги можеш да разпознаеш кои са лицемерните и кои не са.Даже днес много често се срещат такива и почти не можеш да ги различиш.Иначе да..вече съм по-мнителна и както написах не смея на никого вече да се доверявам така..

Цял живот ще те разочароват хората. Сам си избираш приятелите те, следователно сама си си била виновна. Няма смисъл да се вайкаш и да плачеш. Просто нека това да ти е обеца на ухото, нека те научи кои хора да избягваш и кои хора да търсиш. Приеми го като просто друг болезнен житейски опит.
Колкото до срамежливостта - тук отново всичко зависи от теб. Тя с нищо няма да ти помогне.
На колко години си? Не си на повече от 16 нали? Смешно е да се вайкаш на толкова години как не си открила "истинския". Тепърва ще срещаш хора, тепърва ще ги опознаваш, ще късаш и ще се влюбваш.

Извод: всичко зависи от теб. Със сълзи нищо не става. Бъди позитивна и весела. Това винаги привлича хората. Интересувай се от другите и ще завържеш много приятелства.

[DisappointedDreamer]

не смея на никого вече да се доверявам така..

Това е грешка.
Не може да спреш да се доверяваш на всички, 'щото видиш ли някой пикльо и пикла са те наранили.
Следващия път по-добре преценявай на кого ще се доверяваш.

[Charismatica]

все едно аз съм го писала това- само дето аз си имам приятел, но преди 2 години можех да кажа същото и за това, както и ти. Какво стана ли- просто останах сама и без приятели, и се чувствам много по-добре. Не е болка за умиране да нямаш приятели- свикваш, че си различен и нямаш тема за разговор с другите, защото докато другите се забавляват по купони и мислят за гаджета ти се ровиш в сайтове за извънземни и мислиш за бебета и сватби . И преди и сега никой не ме разбира - даже и моя приятел не знае как се чувтствам и в много отношения няма да ме разбере.

[roni9043]

кофти..но може би си права..

все едно аз съм го писала това- само дето аз си имам приятел, но преди 2 години можех да кажа същото и за това, както и ти. Какво стана ли- просто останах сама и без приятели, и се чувствам много по-добре. Не е болка за умиране да нямаш приятели- свикваш, че си различен и нямаш тема за разговор с другите, защото докато другите се забавляват по купони и мислят за гаджета ти се ровиш в сайтове за извънземни и мислиш за бебета и сватби . И преди и сега никой не ме разбира - даже и моя приятел не знае как се чувтствам и в много отношения няма да ме разбере.

[Charismatica]

да в началото е ужасно. Чудиш се какво ти е, защо не си като другите- защо не можеш да се отпуснеш и да се забавляваш, защо това, защо онова.. и се чувстваш най-тъпия човек на света, защото си отхвърлен от всички и всички те мислят за странен и отблъскващ. Нямаш си идея колко те разбирам

[YoUcANNOtiMaGiNe]

да в началото е ужасно. Чудиш се какво ти е, защо не си като другите- защо не можеш да се отпуснеш и да се забавляваш, защо това, защо онова.. и се чувстваш най-тъпия човек на света, защото си отхвърлен от всички и всички те мислят за странен и отблъскващ. Нямаш си идея колко те разбирам

Да си дойдем на думата. Както беше казал някой философ: "Само 1 ме разбираше, но и той не ме разбра." И все пак това не е чак толкова лошо. Гледайте го и от добрата страна - не си като всички останали, живееш си малко или много в свой собствен свят, няма кой да ти влиза в личното пространство, (донякъде) тъй като не те разбират. А и винаги може да си в компанията на човек, с който просто да ти е приятно, без да е нужно да ти влиза в положение.

[roni9043]

да и аз съм се чувствала така..и продължавам да се чувствам понякога..

[Blab]

четох през ред, но имам какво да ти кажа.
трябва да достигнеш до онази точка, в която се чувстваш удобно/добре със себе си. наричай го както поискаш, това не е от особено значение. да чакаш външен фактор(събитие, др. човешка единица, етц.), който с магическа пръчка ще промени теб и живота ти, е някаква мързелива утопия. ако/като започнеш да си на "ти" със себе си, всичко останало ще си застане на мястото. всъщност няма, но това няма да е от значение за теб, защото ти ще си завършена сама по себе си и чак след това - част от цяло (свят, общество, група, двойка). развивай се и работи върху себе си! успех!)

[tsvettu]

Доста добре те разбирам. Без приятели, който каквото ще да си говори, не може. Да си отхвърлен не винаги значи, че вината е в теб. Може да си по-различен в добрият смисъл, а останалите да са групичка от "кифли", използвачи и т.н. Знам това изцяло от личен опит. Също така, да допълня ... добрите приятели са 1, 2 и макс 3ма. В днешно време, както казваш ти, не можеш да се довериш на никой, хората са лоши. Винаги с времето идва нещо по-добро, така че не се отчайвай. Скоро ще намериш по-добър приятел/приятелка

[Amore-Mio*]

Повярвай, че те разбирам до болка. Била съм в такъв период и е наистина много гадно. Сега нужното е да си силна и да не се предаваш, въпреки всичко. Много по - добре е да си сама, но да знаеш, че никой не ти се прави на такъв или онакъв, докато има изгода от теб. Всъщност, повечето хора са такива, но ги има свестните. Относно любовта: всичко се случва, когато най - малко го очакваш. От опит го твърдя. Тъкмо си бях казала, че не искам да се занимавам повече с момчета и точно тогава срещнах настоящия си приятел, който не само, че ме дарява с любов и щастие, но и ме разбира. Той ми е едновременно приятел и гадже. И това ме радва изключително много. Не забравяй, че живота е такъв, какъвто сам си го направиш - живота и на теб ще се усмихне, стига да си оптимистично настроена.

[balu4ka]

Мисля,че всеки се е чувствал така.Неизменна част от това да си тийн.Срещаш и отпращаш хора,докато отсееш онези ,за които си заслужава.Приятелите са онези ,които идват когато най-малко очакваш и остават до теб на същият принцип.Родителите ни,не са само родители,за да ни разбират ами за да ни учат и изграждат част от характера ни.Твоите родители се опитват да те направят търпелива и борбена личност.Не съжалявай затова,че сега се намираш в това положение,определено е един вид урок.Прави те по-силна и не толкова наивна.Наистина е по-добре да си сам ,ако имаш фалшиви и двулични хора до себе си,не мислиш ли ?Щом е трябявало да се развият така нещата,значи може и да е за добро.Имай търпението и вярата,че до теб ще застане поне един човек ,който ще е с теб въпреки всичко,който ще те цени и подкрепя заради това което си.
Успех

[fenastz]

Еми тегли си ножа бе ... :@ Мен като ме предадат отивам да блъскам и следователно така ме обогатяват, вместо да ме нараняват.

[roni9043]

спри се .... ................ оставам без коментар!

Еми тегли си ножа бе ... :@ Мен като ме предадат отивам да блъскам и следователно така ме обогатяват, вместо да ме нараняват.

[forside1]

Все още го има приятелството, все още я има и любовта, така че нещата не са толкова зле . А колкото до хората винаги ще ги има тея лицемери, идиоти и т.н.

[psychopath]

разбирам те... можеш да започнеш да спиш с най-различни, да се дрогираш и да правиш свинщини : ))

[roni9043]

За разлика от ПОВЕЧЕТО си връстници НИКОГА не съм го правела и НИКОГА няма да го направя! Не съм слабохарактерна като тях.....

разбирам те... можеш да започнеш да спиш с най-различни, да се дрогираш и да правиш свинщини : ))

[psychopath]

За разлика от ПОВЕЧЕТО си връстници НИКОГА не съм го правела и НИКОГА няма да го направя! Не съм слабохарактерна като тях.....

Кое по-точно и защо? : )

[roni9043]

това дето ти написа по нагоре в коментарите и даже цитирах

Кое по-точно и защо? : )

[roni9043]

[Me4encety]

Писнало ти е от разочерования ? Добре дошла в клуба Стискаш зъби,вдигаш високото брадичката и продължаваш да си живееш живота.

[roni9043]

да ама не е чак толкова лесно, колкото изглежда на думи

Писнало ти е от разочерования ? Добре дошла в клуба Стискаш зъби,вдигаш високото брадичката и продължаваш да си живееш живота.

[Me4encety]

да ама не е чак толкова лесно, колкото изглежда на думи

А,не думай =.= Виж кво ще ти кажа сега.Хората са боклуци.Живота е шибан.Всеки го преебават.Не си единствената на която нещо не и харесва,не си единствената недоволна,наранена и прочее.Стига си мрънкала,а се стегни малко.Какво искаш да направим ние ? Да щракнем с пръсти и света да стане като приказка ? Еми не става.

[roni9043]

всеки си има различно мнение за нещата но все пак благодаря за някои от положителните мнения