Здравейте..пиша ви, защото не знам какво да правя вече.. всичко толкова ми дотегна и реших просто да споделя някъде
Може и да получа доста критики , знам , че ще се случи, но все пак ще споделя..просто за да ми олекне.
Та проблемът не е само един..
Много съм разочарована от хората като цяло..Хората, които ми се пишеха за "приятели" ме зарязаха, защото се оказаха едни долни двуличници и използвачи.Някои от тях аз ги зарязах, защото сама видях какви са.Бяха с мен, когато имаха нужда а иначе все едно не съществувах за тях,използваха ме,но аз бях с тях колкото да не съм сама..В последствие разбрах, че по-добре да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така..А и те и без това че зарязаха,когато вече нямаха нужда от мен.Много ме предаваха..предаваха ме хората от които на-малко съм очаквала , че може да ме предадат. И на никого не му пукаше какво ми е,в днешно време всеки гледа само да те използва, а после ти се подиграва зад гърба за благодарност.Ужасно много съм наранена от тези предателства, вече а никого не смея да се доверявам.Не искам пак да страдам ;( ..и сега съм сама, просто човек свиква да е сам.Аз цял живот се чувствам сама,независимо какви хора са около мен.
Чувствам се така, защото нито 1 от тях не можа да ме разбере наистина.Родителите ми уж са най близките ми хора,
ама и те не ме разбраха,всъщност те са хората дето най много не ме разбираха и хората които най много ме съдеха.
Не ми е позволено да плача,нито да се вайкам, защото знам че ще стават скандали пак ако реша да споделя с тях как се чувствам..според тях трябва да стискам зъби и да не се оплаквам и да трая.
Никой не ме разбира..не разбира как се чувствам аз.Никак не ми е леко.Много често се чудя, защо хората станаха толкова озлобени..толкова лоши едни към други.Животът стана просто ужасен..место хората да си помагат, забиват си нож в гърба един другиму..
Другият проблем е, че съм доста чувствителен и раним човек,не мога да кажа че съм като останалите..а и съм срамежлива и трудно завързвам разговори..което е ужасен проблем за мен.. А за любовта да не говорим..досега нито 1 момче не можах да срещна, което да може да ме разбира и и обича истински.Само на идиоти и неподходящи попадам.Вече се отчаях, дали ще мога да намеря някой свестен и истински.Винаги съм си мислела, поне приятел да имах, щеше да ми е достатъчен, само да може да ме разбира.Тогава всички останали приятели няма да са ми нужни, имам нужда поне от 1 човек, който наистина да е с мен и да ме подкрепя.Не знам дали някой ден ще го намеря обаче.Та това е моята изповед, поне ми олекна ..