Мисля,че всеки се е чувствал така.Неизменна част от това да си тийн.Срещаш и отпращаш хора,докато отсееш онези ,за които си заслужава.Приятелите са онези ,които идват когато най-малко очакваш и остават до теб на същият принцип.Родителите ни,не са само родители,за да ни разбират ами за да ни учат и изграждат част от характера ни.Твоите родители се опитват да те направят търпелива и борбена личност.Не съжалявай затова,че сега се намираш в това положение,определено е един вид урок.Прави те по-силна и не толкова наивна.Наистина е по-добре да си сам ,ако имаш фалшиви и двулични хора до себе си,не мислиш ли ?Щом е трябявало да се развият така нещата,значи може и да е за добро.Имай търпението и вярата,че до теб ще застане поне един човек ,който ще е с теб въпреки всичко,който ще те цени и подкрепя заради това което си.
Успех