Здравейте ! В новия ми клас има едно много хубаво момче - поне според мен де . Още щом го видях на двора в училище се молех да е в моя клас . Има най-красивите сини очи на света , супер сладка усмивка и прекрасен глас . Та малко си паднах по него ... абе яко хлътнах . И всеки път щом го погледна и погледите ни се срещнат се смутявам и поглеждам на страни . Дори не сме се запознали официално - страшно ме е срам . Дори днес бях на входа на двора на училището , а той пред училище и си говореше с един приятел , аз като минавах през вратат просто погледнах настрани към него - исках пак да видя прекрасните му очи и хоп погледите ни пак се срешнаха и пак се смутих и погледнах пак напред . Сега много се чудя , ако му се усмихвам винаги и като ни се срещнат погледите не отвръщам глава , някак си просто да му намекна че го харесвам , но пък ако той не ме харесва , ако дори съм му противна , неприятна , и изобщо не ме харесва като личност като характер , а разбере че го харесвам ще ми стане супер тъпо и неудобно и пак ще съм постоянно сдухана . Но ако държа всичко в себе си пак не е лесно , направо ме изяжда отвътре , ох защо си го причинявам . Моля ви кажете какво да правя . Търся съвет от всички , и от момичетата и от момчетата - трябват ми и двете гледни точки . Страшно съм объркана и не знам какво да правя .