Преди 5 години почина мой много добър приятел... бяхме комшии, той беше на 23 ии последните си няколко години прекара в инвалидна количка... :/ Всеки ден като се прибирах от училище първата ми работа беше да отида да му направя кафе и да го взема вкъщи да си го изпие и да гледаме някой филм... после играехме някоя игра в мрежа на компютрите и т.н. Също ми беше като брат...
Никога не съм се опитвал да го забравя... често се сещам за него и си спомням все хубави неща... Имаме вкъщи една чаша за кафе, която му бяхме подарили за рождения ден ии редовно му правех кафе в нея... после остана вкъщи ии сега ние си пием кафе в нея и се сещаме за него и за хубавите моменти с него. даже все още си пазя скайпа му в абонатите ми, макар, че никога повече няма да го видя online...

Затова не затваряй спомените в кутия и не трий снимки с него... изкарай ги и си спомняй за хубавите моменти прекарани с него, и никога не се опитвай да го забравиш В началото ще е трудно, но ще се научиш да бъдеш силна... и трябва да се научиш, защото някой ден и вашите няма да могат да те утешат Просто го приеми, че всеки някога ще си отиде и трябва да сме силни защото живота продължава...
Казва ти го човек, който загуби баща си преди по-малко от 3 месеца.

А за онази пикла, тегли ѝ една майна... някой ден и тя ще разбере какво е.