Здравейте ! Пиша ви, защото имам желанието да споделя с вас, какво ме мъчи. На 17 години съм, а приятелят ми е на 21 и учи в София. От един и същ град сме. Идва си през седмица. Заедно сме от година и половина. Аз му имам доверие, наистина. Сега той е втора година студент и ми е много трудно тази втора година. Постоянно си мисля за него, плача и на моменти просто искам да се разделим, но го обичам толкова много.(не искам, просто се изнервям от факта, че постоянно плача и се дразня и изнервям). Той е много добър с мен. Много ми помага като ме успокоява и си говорим и пр.. Наистина са много трудни тези връзки от разстояние. Като излиза понякога се дразня... Трудно е. Това исках да ви кажа.