Здравейте, реших да кръстя темата така, защото почти всяко момиче, ще разбере за какво говоря. Искам да ви разкажа моята история. Аз съм момиче на 18години. Почти всеки ден получавам комплименти за външния си вид. Имам хубава,слаба и стройна структура, защото спортувам редовно. Също така имам наситено сини очи, плътни розови устни и гъста ,чуплива, светла коса (както се казва минута за реклама ). Харесвана съм.... но не и от онези, от които бих искала. Имам много открит и весел характер и не искам да звуча отчаяно или нещо такова,напротив, обожавам живота си. Имам невероятни приятели, запознавам се с много нови хора и постоянно пътувам. Но често ми казват,че като се запозная, с някое ново момче, съм се държала прекалено свободно пред него, което ме карало да изглеждам един вид малко лесна. Не е там проблема, винаги съм казвала това е моят характер и аз си се харесвам такава, каквато съм. Проблема е в това, че съм се влюбвала, но в това нямаше нищо красиво. Разбиха ми сърцето, за което от части съм благодарна- направи ме много силна, но отчасти ме превърна във вълк единак. Проблема донякъде е в мен, защото не искам да се примиря, с нещо по-малко, от това което знам че мога да получа, а повярвайте ми, не искам чак толкова много. Искам само главозамайваща любов, която да ме остави без дъх и да е СПОДЕЛЕНА. Не можете да си представите, колко много пъти съм наранявала момчета, които се привързват към мен. Осъзнах, че когато съм себе си, хората много лесно започват да ме обичат. Наскоро срещнах моето момче мечта. Кажи-речи все едно съм описала на някого какъв тип момчета харесвам и някой го е нарисувал и го е направил истински. Запознахме се много случайно, нямаше посмъртно да го намеря, ако той не го беше направил, той направи всички първи стъпки. Да ама не. Той е като мен, там където се различаваме той ме допълва, буквално. Всяка сутрин ставам в 6 за училище, но всяка нощ седя до 2-3 часа, за да си пишем. Не е реално, колко глуповато се чувствам докато пиша това. Но без значение човек колко разказва, че не му е нужна любов, всеки разбира със сърцето си, че не е така. Самата мисъл, че сте си направили труда, да намерите тази страница и този форум, трябва да ви говори нещо. Всички искаме да разберем, дали има други като нас или просто искат да излеят всички тези емоции, с хора, които не познава, защото те са нашето жури и те ще дадат безстрасната си оценка. Та леко се отклоних. Не знам къде е проблема. Може би в това, че и той като мен е нараняван и се страхува да се отпусне и да се разкрие. Притеснявам се, че прекалено много си приличаме, а ако това е така, знам какво бих направила аз в този случай. Звучи малко гадно, но за мен новите хора,са като играчки. Обичам да се забавлявам с тях, да ги разучавам, да разбирам за тях необикновени и странни неща. Аз съм много добър слушател и запомням всяко нещо, което някога съм чула. Ако това е така, не знам как да постъпя спрямо него. Това не е въпрос, а разсъждение на глас. Ако не съм себе си няма смисъл. Но едно не мога да разбера, дава ми толкова различни сигнали- казва ми красива си, ласкае ме (като повечето от вас не съм използвала релана информация за себе си, имаме налудничевата идея,че някой като прочете какво сме написали, ще се досети кои сме и ще се досети, за какво говорим ), но след това аз му пиша дълги съобщения, на които той ми отговаря съвсем кратко, защото играе тъпи игри (в буквален смисъл, като LOL) и това ме ДРАЗНИ изключително много. Това, което не знам е как да приемам това непостоянно негово поведение....? Mind blow right