Тъпо ми е да кажа "късай". Безкрайно трудно е да го направиш, когато искаш човека отсреща с цялото си същество.
Но по-трудно е да живееш ден за ден, всеки шибан ден с очаквания, че нещата ще се променят. И да полагаш усилия за връзка, която отдавна си е отишла. Защото връзката е партньорство, двустранно вземане-даване-получаване. А когато само ти даваш, а другия взима на готово без да дава нищо в замяна - ами, не се получава. И не си струва усилията, честно казано. Колкото и хубаво да е било в началото, колкото и хубави спомени да сте имали, те си остават само такива - спомени. Не си заслужава да си губиш ценното време, живеейки с илюзията, че миналото ще се превърне в настояще.
Да не знае какво иска човек - нормално е, всеки си има падения, моменти, в които се чувства объркан, губещ почва под краката си. Но тя знае в случая какво иска и то е, че не иска да бъде с теб. Продължава да те залъгва и да те държи резерва, защото няма нищо друго по-интересно в момента, пък и не знае дали няма да съжалява в бъдеще, ако прекрати отношенията ви.
Не заслужаваш такова отношение. Никой не заслужава. Да се държат с теб като с отрепка, като с някаква стара лампа, която не знаят къде да дянат, която хем не им се хвърля, хем не им влиза в употреба, затова я държат в дъното на някой шкаф...
Спасявай се, докато е време. Докато все още пазиш доброто в себе си и си спомняш само хубавото.
После става грозна история.