- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Помощ!
Здравейте. Аз съм Мария и имам проблем с родителите ми.Проблемът ми е такъв , че родителите ми не ме разбират. Не обичам да споделям с майка ми , не че не обичам просто тя се опитва да ми налага мнението си. Аз живея с баба ми, защото майка ми и баща ми работят в едно село, а аз съм в града от първи клас. Не ми дава да излизам по-късно от 7, 8. За гадже пък да не стана на въпрос, а отговорът винаги е , че съм малка трябва да уча на преден план и трябва да се съсредоточа само в това. Имала съм си 2 гаджета, за първото знаеха, в началото се опитах да скрия, но в последствие разбраха .А за второто пълна трагедия още не съм им казала , но трябваше да скрия от тях, защото не харесват семейството на момчето. В училище не съм много добра не знам защо не чувствам подкрепа, искам внимание. Не издържам вече , а родителите ми са хората на които винаги мога да разчитам не мога повече да ги лъжа, просто не харесвам техния начин на реакция, а имам тази нужда да са до мен и да ми помагат. Мисля че ако им казвам всичко, че ще ги накарам да се срамуват от мен. Не съм от онези момичета девствена съм не правя такива работи много съм объркана. Моля ви дайте ми съвет!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На колко си? Нямаш ли брат/сестра или друг роднина, който да те разбере?
Не искам това, което ще ти кажа, да прозвучи като обвинение. Щом не си много добра в училище, постарай се малко повече. Ако смяташ, че проблемът е заради липсата на подкрепа от страна на родителите ти, поговори с тях, обясни им, че не чувстваш тяхната подкрепа и че имаш желание да гледат на теб като на възрастен човек. Разбира се, трябва първо да им докажеш, че си пораснала и че може да се разчита на теб. Тук идва ролята на училището. Повиши си успеха, като цяло обърни внимание на ученето.
Проблемът с момчетата е по-деликатен, но не съм сигурна, че на тази възраст трябва да ги питаш дали можеш да имаш приятел. Но щом преценяват, че си малка, може би не грешат. Ти си на друго мнение обаче. Аз лично не бих питала родителите си дали мога да си имам приятел, защото съм достатъчно голяма. За момента единственото, което можеш да направиш е да се съобразиш с тяхното мнение, пък когато им докажеш, че си голям и разумен човек, ще ти позволят да правиш каквото си искаш.
1. Не си задължена да казваш за приятеля си.
Щом се смяташ за достатъчно голяма, мисля че и сама можеш да прецениш хората. А ако седнеш на гъза си и поучиш малко, ще разберат, че си сериозна и момиче, което може само да разполага с времето си. Тоест хем ще излизаш с приятеля си, хем ще си вдигнеш успеха.
Еми ,аз на твое място бих седнала да уча много и да отделям по мъничко време и за гаджето. (нямам гадже)