Отговор в тема
Здравейте. Искам съвет и да го кажа някъде, който иска да го прочете.. ще съм му благодарнаЗначи живота ми е пълен АД от ВСЯКЪДЕ! И аз НЕ съм поредното момиченце, което иска да се направи на интересна. Не е така. Разочарована съм от всичко. Във Семейството ми имаме много проблеми. Нямаме много пари, а те са ни нужни понеже аз пътувам в друг град и ми трябват пари, а имам и сестра. Татко работи много на няколко места, винаги е изморен и нещастен, а това ме УБИВА просто. Като го гледам как се измъчва за 1 парче хляб :х С майка се караме много често, но хубавото е, че винаги се сдобряваме. Имаме още много лични проблеми с братовчедите ми и баба ;д Мама има някакво заболяване, което не могат да разберат какво е от дооооста време. Като ги гледам направо УМИРАМ. Нямам и никакви приятели. Имам де, но са двуличници всичките! Имам, колкото да не съм сама. Няма човек на който да се доверя и да му разкажа всичко. Постоянно съм в депресия. От доста време съм забелязала ( не си въобразявам ), че 2 дена някое момче ме прави щастлива и след това ме зарязва и ме боли. След това за тези 2 дена трябва да си платя 2 месеца нещастие. Освен преди 2 дни, не помня кога преди съм била щастлива. Всяка вечер плача и се моля на Господ всичко да се оправи. Направо.. ужас. Не издържам просто. За любов изобщо не ми се говори. Толкова болка съм преживяла, толкова нещо... Няколко пътя до сега съм била на ръба.. на ръба на пропаста.. Падала съм много пъти. Естествено не в буквалния смисъл ;д Дори по едно време бях започнала сериозно да мисля за самоубийство. И беше много сериозно, почнах всичко да приготвям. И не, не ме спряха приятелите, нямаше на кого да кажа за това. Спряха ме отговори на теми във форуми като този ;д Ужасно съм самотна и нещастна. Просто не е истина. В депресия съм почти винаги, отпаднала, безжизнена и така ме възприемат хората от класа ми. Зареди това ме мислят за смотана и не ми обръщат внимание изобщо. + това имам много кожни проблеми и се възприемам за грозна ..;д Ако бях красива съм сигорна, че нямаше сега да съм толкова отчаяна и нещастна. Супер рядко съм добре. В училище имам проблеми и уча в Гимназия в която страшно много държат, аз уча и уча и нямам никакво време за себе си и не мога да се наспя като хората и накрая кво ?! Лишавам се от много неща за 3-ки ?! Мен въобще не ме е*е за оценките! Просто всичко го правя, зареди мама и тате. Те заслужават поне това. Да виждат как "успявам" и да знаят, че не си дават парите на вятъра. Прекалено съм добра. Помагам на всички с всичко, те след 1/2 дена забравят това и започват да се държат гадно с мен като всички останали. Слаба съм, ужасно слаба. Едвам се сдържам да не се разплача. В семейството ми проблеми след проблеми.. всеки на мен ми се уплаква, но НИКОЙ НИКОГА не пита какво ми има на мен. Разочарована съм от всичко, писна ми от всичко! Така съм вече в продължение на 2 години. Ако случайно нещо хубаво стане и някой ме направи щастлива и ме накара да забравя всичко , то ще стане за ден-два и след това отново в тежката реалност, в която трябва да се справям с всички и всичко. А забога аз съм едва на 14г. Просто не знам какво да правя :Х Не искам никакви лоши мнения, ако може. Писна ми. Искам някакъв съвет, ако има изобщо какъв да се сложи в моята ситуация. Ужасно е. Всичко ми се стоварва на главата. Съжелявам, ако темата не е за тук. Бих говорила много за любовните ми мъки, но ме боли само като се сетя и ще се разрева ;д Само като се сетя и ми идва да се самоубия. Убиваща болка. Всичко ми е вповече. Единственото е което вярвам е съдбата. Искам и аз да съм щастлива с някой, който ме обича такава каквато съм. Някой, който да прави всичко за мен, някой, който да ме разбира и помага, някое хубаво момче ;д След като ме нараниха жестоко, спрях да чувствам. сериозно, нищо не чувствах. Никаква любов към никого. Даже се плашех от себе си. Но сега съм си харесала едно момче и искам той да е всичко това, което търся и да ми помогне да излезна от всичко това. Искам с него да се чувствам щастлива и да забравя всичко, което ми е на главата. Все пак съм на 14г. и това всичко ми е мноооого и БОЛИ.
Опитвала съм се да се оправя и настроението и живота, но нищо не става. Изобщо не преовеличавам, ако някой ще си го помисли. Точно така е , даже по-зле.Всеки ден се чудя как може да има "гадни кучки", който да имат всичко за което аз мога само да мечтая, а дори да не го осъзнават и да го нямат за нищо. Всеки ден се чудя какво толкова съм направила, че заслужавам всичко това?! Защо все на добрите лошо се случва? Да, знам такъв е живота, но това е прекалено.
Охх...
Като за начало започни да мислиш позитивно и да си създаваш малки приятни неща в деня, които да те разсейват. Намери си хоби, спортувай. За родителите ти- бъди до тях и се опитай да изглеждаш щастлива поне пред тях и да им помагаш с каквото можеш .
А за момчетата които ти обръщат внимание 2 дни - не влагай някакви огромни надежди, все пак по хубаво на втория ден отколкото по-късно и да те боли повече. Не възприемай себе си като страдалец, опитай се да бъдеш силна. Красотата не е всичко, плюс това познавам много красиви момичета които нямат идеална кожа.
И НЕ мисли за самоубийство.
Съветите ми не са бог знае какво, съжалявам за което.
<3 d(ˆˆ)b
Ако си мислиш, че ако си голяма красавица и имаш момче до себе си, проблемите ти ще се изпарят - в огромна грешка си.
Никъде не спомена и какво правиш ТИ за родителите си, освен, че ''умираш'' като ги гледаш... и мислиш за самоубийство. Доста плоско от твоя страна. След като виждаш, че се трудят и хабят последните си сили, за да сте добре най-вече вие децата, можеш да помагаш в домакинските задължения. Когато баща ти се прибере от работа, сервирай му нещо специално приготвено от теб, поговори с него, сподели му нещо. Ще се почувства по-добре, повярвай ми.
А пък и след като твоите успехи в училище ги правят щастливи, какво ти пречи да отделиш един час поне на ден да научиш?
Наистина постави се на тяхно място. Работят, правят всичко по силите си за теб, а ти им носиш тройки, не се интересуваш от това и сама се вкарваш в някаква измислена депресия. Никой родител няма да грее от щастие с такова дете.
Интересно ми е как опита да си оправиш настроението и живота?
Защото като седиш и мрънкаш по този начин, нищо няма да се оправи само.
И спря да се върти за миг земята..
Ох,милата,не знам да ти се накарам малко ли или да те успокоя...Ще пробвам така:на твоите годинки е твърде неуместно да използваш изрази като "преживяла съм какво ли не" и пр.Това,че няколко пикльовци не са били подходящите за теб,а ти си ги смятала за най-най-най,не е повод да си правиш такива драматични заключения.Животът тепърва е пред теб.
Относно семейството ти,финансите,приятелите, училището и т.н.Колкото и странно да ти звучи,всички тези неща са дълбоко свързани помежду си и както са важни родителите ти и сестра ти за теб,така трябва да е и училището.Парите са само средството в цялата картинка.От личен опит мога да ти кажа,че твърде често ние не оценяваме това,което имаме,докато то не ни се отнеме.Да,разбирам,че ти е трудно финансово и се тревожиш за родителите си,но винаги е имало и ще има хора,които са в много по-тежко положение.Трябва да цениш семейството си,да им помагаш и да имаш повече комуникация с тях,защото от историята ти забелязвам,че тя липсва.Помагай им повече в домакинството,споделяй с тях и това ще помогне и на теб,и на тях.Наблегни и повече на училището,защото,колкото и досадно да ти се вижда,то наистина е важно и е институцията,в която се развиваш всестранно и се формираш като личност.Тук полагаш основите на бъдещото си "Аз".И мисля,че е по-добре вместо по цял ден да се самосъжаляваш,да оползотвориш това време за учене.А за момчетата ти казах по-горе-не изнасилвай нещата,те ще се случват от самосебе си,имаш много време за гаджета.Опитай се на първо време да се бориш с проблемите си и да виждаш повече положителната страна на нещата.
Последно редактирано от PyCoKoCkA93 : 10-02-2012 на 17:49
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!
О, я се стегни.
Каква депресия, какво нещо е това, на 14 години си. Стегни се. Усмихвай се и мисли положително. Да не би да си мислиш, че когато си намръщена помагаш на родителите си? Всяко семейство има проблеми такива или подобни, и всичко се оправя. Стига да се вярва в това.
Аз им помагам! Мия чинийте, оправям целия етаж, чистя, тъй като майка няма време за нищо. Просто искам да разбера, защо трябва да съм добра и да страдам толкова много, да бъда нещастна и да не мога да бъда щастлива?
В ситуация като твоята е трудно да се дадат формулират някакви точни съвети. Колкото до това дали можеш да разкажеш на някого всичко и да довериш, тук във форума казваш предостатъчно пред премного хора, от които повечето са добронамерени. Вярно е, че животът не е наравно за всички. За да има някой богат, има и някой беден. И не става дума само за пари, а за всяко едно нещо - здраве, късмет, любов, каквото се сетиш. Има и хора, които успяват да спечелят нещо с упорит труд, а също и такива, които получават нещата без да ги очакват. А също така има и случаи, когато човек се постарае да постигне нещо, и успее, то да не е желаното от него.
Мислила ли си някога по въпроса защо искаш да си като "гадните кучки", за които говориш? В крайна сметка, те са си такива и получават своето одобрение, просто защото в характера им е заложено да умеят да го получават. Но не всички са като тях. На много от хората се гледа с недобро око или трудно се дава сметка за чувствата им и за това, че са наранявани и това е нормално, защото много трудно се прави сметката за чувствата на някой друг, при условие че има толкова различни характери и интереси.
Но пък хубавото е, че ние самите можем да изберем как да се държим с хората, на кого да помогнем и на кого не. Ти си избрала да печелиш 3ки за да направиш една идея родителите си по-щастливи. Помисли обаче и над факта, че те те обичат и заедно с по-добрата оценка в бележника ти искат да видят едно по-щастливо, отпочинало момиче. Помисли добре кога е уместно да се пребориш за оценка и кога да си пестиш силите, защото те са необходими, за да имаш такива за следващата добра оценка
Последно редактирано от antineutral : 10-02-2012 на 18:32
Защото в живота няма справедливост и честност, нещо, което ти предстои да разбереш.Първоначално написано от butterflyyy.
Ако пък си мислиш, че на някой му пука за твоите проблеми, жестоко се лъжеш.
Стига си ронила сълзи и сополи,а вземи се стегни.
А, да! Света не се върти около тебе, всеки си има собствени проблеми.
" Света не се върти около тебе, всеки си има собствени проблеми. " Мисля, че няма нищо общо с темата. Просто казвам какво ми е насърцето от 2 години насам и колко е несправедлив живота.
В природата всичко е баланс,така че това,че сега си лишена от + емоции,не означава,че и занапред винаги ще е така...
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЧОВЕШКО.
ДА МРАЗИШ,КОГАТО ТЕ ОБИЧАТ Е ЖЕСТОКО.
ДА ОБИЧАШ,КОГАТО ТЕ МРАЗЯТ Е ВЕЛИКО !!!
Приятелите ти всичките били двуличници, ами да ти кажа.. то такива същества не мисля, че има вече. Всичко се опира до интереси, всеки си е вглъбен в своя си проблем, приятели - в един период от време ще са до теб, а след това чао. Не си струва да се отчайваш, че видиш ли нямаш приятели, а и съм сигурна, че все има някой, с който да се мотаеш. За родителите ти и тн. - няма какво да направиш, ти се радвай, че мислят за вас, а не са някакви, на които да не им пука. Викаш, че в училището се държало на успеха, ми вместо да ми обмисляш самоубийства и да си губиш времето по форуми, стегни си малко задника и седни да учиш, може и някакси да си оправиш успеха, ако не искаш и ти след години да се чудиш как да завържеш двата края. За любовта, чакай малко на 14 си, чак да си се отчаяла и да са ти разбивали сърцето и бля-бля, едва ли. Най-много с някой там да сте поговорили повече а-у, ти сама да си се вкарала във филма и после като е минало всичко и да си страдала, защото разбираш ли сама си се вързала за най-малкото.
Просто спри да мислиш кво нямаш и колко е зле край теб ситуацията, а това, че си помагала и в замяна си получавала нищо - добре дошла, сега ли го осъзнаваш. Хората сме си егоисти, неблагодарни, дори лицемерни, всеки се оправя по свой си начин, ако ти не го направиш, то никой няма да го направи вместо теб. Не чакай да дойде някое момче, да те разтърси из основи и да ти преобърне света и бам. хепи ендинг, да ама не.
Защо ли.. Може би имаш изпитание и трябва да го преминеш. Не ти е лесно, разбирам те, но трябва да имаш воля. Изгради си такава, като намираш по мъничко позитивизъм във всяко едно нещо, което ти е от ежедневието. Разкраси го. Миеш чинии, пусни си музика или нещо, поне да ти е весело, докато го правиш. Изгради свой собствен свят, в който ти ще си щастлива и когато си готова, ще можеш да допуснеш и избраните от теб хора в него.
Доста дългичко.Едно резюме ако може.
Милата тя. Аз съм почти двойно на твоята възраст (26), но още си спомням, когато бях на 12-13-14-15 и се чувствах по същия начин. Честно казано не знам има ли точен съвет за теб, защото явно си от малкото хора, които в тази крехка възраст разбират лицемерието на хората и разпознават всичките им страшни страни. Истината обаче е, че хората започват да те уважават, когато сам ти се уважаваш. Дръж се като тях, имай самочувствие, оцени добрите си страни и се научи да не им спестяваш истината. Така най- вероятно няма да имаш много приятели както и аз нямам и до днес, но поне ще знаеш, че си заобиколена само от истински хора. Не е важно да имаш купища приятели, а един Истински. Ще го намериш рано или късно и той ще ти даде сили да продължаваш. при мен това беше човек с когото постоянно се дразнехме, но се оказа, че е единствения истински човек, когото познавам и единствения , който има смелостта да ми каже истината право в очите. Много е трудно да бъдеш приятел с подобен човек, но няма нищо по- ценно от това. не се отказвай и ще го намериш.
Колкото до финансовото положение. Аз лично си намерих работа. Не някаква, която да изисква някаква специална квалификация или нещо кой знае какво- белех лук и картофи в едно заведение. Но това ми даде повече свобода да не съм до толкова зависима от родителите си и да не им тежа толкова поне през ваканцията. Стига разбира се те да са съгласни .
Любовта на твоята възраст е нещо много хубаво и краткотрайно, но и толкова болезнено. не губи надежда и не приемай нещата толкова сериозно. имаш пред себе си цял един живот да бъдеш обичана. опитвай се вместо да се влюбваш толкова трагично да се радваш на хубавите моменти било то за ден или два, а после не се депресирай, а продължавай напред към следващите прекрасни преживявания. Пеперудките в стомаха в началото на една нова любов са най- прекрасното чувство на света. Бих дала всичко отново да ги усетя, въпреки че сега съм с мъжа на живота си пеперудките ми липсват. Запази детското в себе си и се радвай повече на малките неща, научи се да се забавляваш без пари- има начини за това. Толкова много пъти са ме зарязвали, когато бях на твоята възраст, че си мислех, че завинаги щя си остана сама и започнах да се вкопчвам във всеки, но това беше най- голямата ми грешка, която съсипа години от живота ми, които никой вече не може да ми върне. Научи се да живееш за мига и да не мислиш за утре. И в никакъв случай не преставай да вярваш. Поне на мен това ми помогна. Въпреки всичко и всичките огромни разочарования аз знаех, че истинският е някъде там и сега той е до мен. Така че вярвай в любовта въпреки всичко.
Не мога да ти дам никакви кой знае какви съвети. Вече ти казах - бъди себе си, казвай на хората истината в очите, стани човек с характер. Колкото и старомодно да звучи аз си пишех дневник и до някъде това ми помагаше, когато нямаше с кого да споделя какво ме мъчи. опитай, а и дори да не ти помогне след време ще четеш с огромно умиление.
УСПЕХ и дано намериш своето щастие един ден.
+
Сигурна съм,че в живота ти има куп (може би малки,но все пак) неща, за които да си благодарна и да се радваш. Всеки си ги има проблемите, на почти всички родителите ни се трепят и те не знаят за какво в крайна сметка ( шибана държава,какво да се прави), за проблемите ти с момчетата - ти си на 14, тепърва ще срещаш любовта и когато е нещо истинско,за което си струва - няма да е за 2 дни.
Също така няма да е лошо да спреш да се комплексираш. Какво, ако нямаш идеална кожа? Сигурно имаш хубаво тяло? Коса? Очи?... т.н. неща,които други момичета с хубава кожа искат да имат.
След някоя и друга година (или когато не си на училище) ще си намериш работа и ще помагаш макар и малко на вашите (най-вероятно колкото да не трябва да ти дават пари), до тогава - да, ще им е трудно.Много добре познавам стуацията...
Общо взето съвета ми е - карай го по-скопойно, не се ядосвай за глупости или неща,които не можеш да промениш.
Последно редактирано от Azoria : 10-02-2012 на 22:32
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Стегни се малко, спри да мислиш за самоубийства, а се съсредоточи върху хубавите неща; учи, помагай на вашите колкото можеш повече и не се ккарай с тях, сигурно само това им липсва... А гаджето в момента ти е най-малкия проблем, не бой се, ще си намериш, все пак си сямо на 14, какво искаш да си омъжена вече...
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
^^ малко лигня ,ама от 6:12 мин. става яко
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
+
Само искам да попитам, нещо повече от "+" казваш ли?
Какво, под ягодите е красотата и защо всички толкова много се втелявате в това, че сте били дебели и грозни?! Стига, "красивите" също плачат и също имат лоши дупки. Красотата е твърде относително и размито понятие, за да се опитваш да влизаш в него. Ако за един си принцеса, за друг си крастава жаба и това ще остане така докато свят светува. Да се поддържаш е друго нещо обаче.+ това имам много кожни проблеми и се възприемам за грозна ..;д Ако бях красива съм сигорна, че нямаше сега да съм толкова отчаяна и нещастна
За момчетата и любовта почакай. Ако чакаш достатъчно и си живееш по възможно най-добрия начин за теб, и твоето момче ще се появи. И той никога няма да те остави да се бориш сама с тази "тежка, човешка, жестока, безока съдба". Ще го познаеш не по красивото лице или по пълната кредитна карта. И приятелите също ще се появят, но за това трябва ти да помогнеш. Трябва да започнеш да се бориш за онова, което е твое, да отстояваш себе си, както казаха - казваш истината в очите на хората. И който от тях остане с теб след истината и след като разбере, че боли да си около него, но все пак си струва, той е твоя дългоочакван приятел. И никога няма да садваш, защото не всичко е толкова зле. Виж се - жива си, здрава, имаш толкова път напред, колкото и всички други тук, защото сме все още в тийнейджърски форум, а не в старчески дом. Намери нещо, което да те извисява. Музика, танци, изкуство в друг вид или нещо напълно далеч от това като да редиш пъзел ако щеш... Нещо, на което да се усмихваш. Стига мисли за такива гадни неща като самоубийства и болка. Всички го изпитваме, не си сама.
Животът тепърва е пред теб. Както каза Русокоска. Мисли позитивно, бъди силна! Не се отказвай, трудно е, но трябва да се справиш. Помагай, с каквото можеш вкъщи и не се връзвай на някакви си използвачи, които да те натъжават още повече! Успех мила и дано много скоро всичко да се оправи!!
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless
Когато направиш добро не очаквай да ти се върне същото(добро).
A откъде пари за нета ??
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
