Пари или Любов?

[SisiStrange]

Винаги съм бил с втора ръка учебници и дрехи (е или поне до преди 8 клас) боледувал съм , и майка ми е вземала пари назаем за да ми купи лекарства.
А пък и не е като да съм водил охолен живот, като малък си спомням моменти в които съм се хранил с хляб и лук, такива бяха времената, нашите бяха без работа и какво да се прави, на мен ми беше глупаво, но на нашите им беше мъчно.
Повярвай ми знам какво е да си беден, средна класа, а може да се каже, че от няколко години знам какво е и да си "богат" (не обичам тази дума) хмм, финансово стабилен..
И Ако трябва да избирам между любовта и парите тоест, да се смачквам от работа за дребни пари, но да съм с любимия човек, или да имам пари но да съм самотен, ами предпочитам любовта. Защото няма нищо по страшно от самотата

Но като цяло си права де въпроса не е точно зададен, но схванахте смисъла..
А пък в БГ няма какво да говорим. Миналата зима гледах репортаж с някакво семейство
Баща, майка и дъщеря дето живеят с по 1.30 на ден и ми стана много гузно и тъжно за тях
Бащата стоеше и се разплака пред камерата, щото каза следното
"за кое по напред? на дъщерята ли да дам за училище, нещо за ядене вкъщи ли да взема , а сметките кой ще ги плаща"
Общо взето в БГ безпаричието не се засяга много много от любовта и vica versa.
Тук никой не е "финансово стабилен"

Ама вашите уреждат всичко все пак. Нали? Щото си бил гладен, но вашите са намерили храна. Бил си болен, но майка ти все пак е намерила лекарства. Купувал си си учебници втора ръка, но си имал кой все пак да ти даде парите И за тях. А без тяхна помощ? Представи си наистина да гладувате с жена ти и детето/децата ти и да няма от кого да поискаш, защото вече си голям и се очаква от тебе да ги изкараш тея пари. И тогава дреболиите стават проблем, защото има елементарни неща, без които човек не може да живее. Ток, вода, храна, топло, дрехи (никой не говори за марки или чудеса, а просто дрехи), лекарства, домакински принадлежности... Нито олиото, нито сиренето, нито хляба са евтини. Поне вече не са. Когато за всичко това разчиташ на себе си, няма да ти е толкова леко. Като си гладен, няма да ти е до милувки и смях. Като децата ти им умаляват дрехите, защото растат, а ти си с 5лв в джоба, няма да ти е до "пълноценно време, прекарано с половинката". Била съм от кофти страната на бариерата и когато наистина няма от къде да се намерят пари, въобще не ти е до нежности. До оцеляване ти е. И спира да ти пука кой за какво се муси. Отиваш да работиш. И на мен ми е шибано, че с моя приятел се виждаме по за час вечер и само събота/неделя, защото иначе той е нон стоп на работа, аз също съм или на работа, или уча. Ама няма как. Такъв е животът. Човек трябва да се стреми и към двете, ако иска един ден да създава дом и да има деца. Всичко останало е много егоистично, особено за тяхна сметка.

Коментирам темата от гледната точка на възрастен, а не на тийн, защото на тая възраст, когато никой не работи, а го издържат, не виждам как ще иде реч за пари. Преди всичко на тези години под "богаташ" се разбира някой, чиито родители имат добро финансово състояние. Това за мен няма нищо общо.

sexblqn, проблемите спират да съществуват засега. Като ви изритат на улицата без да можете един душ да си вземете, пак ще се замислите и двамата за това трябва ли да се работи и дали не ви трябват пари, за да сте щастливи.

Не говоря за несметни богатства, а за минимума, необходим за нормален живот. В България и той е трудно достижим.

[sexblqn]

sexblqn, проблемите спират да съществуват засега. Като ви изритат на улицата без да можете един душ да си вземете, пак ще се замислите и двамата за това трябва ли да се работи и дали не ви трябват пари, за да сте щастливи.

Не говоря за несметни богатства, а за минимума, необходим за нормален живот. В България и той е трудно достижим.

Ние не сме тийнове и двамата. Аз съм на 26 , а той на 29. Не работим не защото не искаме , а защото не само в България не е лесно. Не си мислете, че когато човек е в чужбина парите падат от небето. Работя от 14- годишна в Бг и от една година съм в Испания, така че мисля, че ми е ясно как се изкарват пари (а само който е работил извън Бг знае как стоят нещата и как се работи навън).
Никога не съм била богата, за да мога да си щракам с пръсти и хич да не ми пука. Смятам обаче, че темата не е за нормалния жизнено необходим доход, защото тогава дилема няма. Дилемата се появява, когато трябва да избираме между много пари и любовта и да се поставим на мястото на Златките дето си продават п.....е , за да поддържат някакъв стандарт...... Имам много какво да говоря по темата, но мисля, че не е насочена в правилната посока.