Искам да го забравя веднъж завинаги!

[Deny96]

Здрваейте,аз съм на 16г. и моята история започва така..Преди 3 години учех с едно момче, с което много се карахме..после спряхме де,но веднъж му писах (пратих му линк към една песен за деца сираци) , но вместо той да ми отговори ми отговори брат му..и от там започна всичко.С така нареченият А(брат му) бяхме в една школа по карата.Започнахме да си пишем ..той ме пита защо не го поздравявам и така..после се усмихвахме като се срещнем и всичко продължи до като не тръгнахме.Всичко беше повече от идеално..бях сигурна, че той е този,който винаги ще обичам,е разбира се карахме се и за дребни неща,но все пак..Обичахме се ..той ме търсеше постоянно бяхме заедно през повечето от дена, а ако ли не си говорехме.Но една вечер ми се обади ..беше тъжен и го попитах естествено какво е станало.Той ми обясни,че родителите му искат да го оженят за др.момиче(той е ром).Не му даваха да излиза нито да си говорим,но все пак ходех в училище да се виждаме тайно(аз бях до 15 Юни , а той до 30).Той надви на родителите си, защото ме обича и така и не го ожениха.Бяхме заедно година и половина,докато не се промени....започна да ходи всяка вечер на дискотека забрави да ми се обажда,спряхме да излизаме и решихме да се разделим.Разделихме се за кратко и отново се събрахме, поради причината, че не можем един без друг.Всичко това продължи и не издържах така..излъгах го, че не го обичам вече.Разделихме се отново.Той ме искаше обратно, а аз го лъжех.След 1 месец започна да се вижда с мн, момичета,за да ме забрави.Но се влюби в една.Бяха заедно ..изглеждаха щастливи.Радвах се за него,исках да е ЩАСТЛИВ.Но внезапно се разделиха заради същия проблем с женитбата...този път обаче го ожениха.Сега е женен и чака дете .Не поддържахме контакт, но аз никога не съм спирала да го обичам.Един ден си постнах една песен, в която се пее за Единствения, който ме разтреперва и който ме кара да се връщам винаги".Той ми писа(не можех да повярвам).."ти знаеш кой е единствения"..писахме си малко и той ме попита дали исках да се видим,аз разбира се приех..видяхме се говорихме си за толкова много неща..каза,че иска да върне времето назад и да изживее това пак(той е на 20г).Като си тръгнах го прегърнах много силно . Мина се един месец и се видяхме отново.Говорихме си,но този път ме целуна (за малко не се разплаках) НЕ исках да го правя,знаейки,че е женен,но не можах .. Този път преди да си тръгна го накарах да ми каже,че не ме обича..да ме погледне в очите и да ми го каже.Той ме погледна след това погледна в земята..попита ме защо го правя,да не го карам да го прави,но аз исках да знам.Погледна ме отново с насълзени очи и отново заби поглед в земята.Вдигна глава и ми го каза...Не ме гледаше в очите.Сега той е в др.държава и ще се върне след 7 месеца.От датата 12.01.2010г. не е имало ден в който да не съм мислила за него ТРЯБВА да го забравя,но как?! (Историята съм я разказала възможно най-кратко)