- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Момчета, които четат.
Все още не съм плакала с умиление и гордост на Вазов та да се засягам лично. Не ми е и най-любимата книга на света. Когато някой зачеркне една книга/автор от списъка със стойностни книги, винаги задавам един и същи въпрос: Какво е за теб стойностна литература? Приемам, че не харесваш Вазов, ок. Дай тогава твои примери за нещо, което си струва да бъде прочетено.
ПП. Любопитно ми е какво би казал за "Тримата мускетари" тогава. Или Ремарк. Или Виктор Юго.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
За да дам отговор на твоето запитване първо трябва да дам важно уточнение за българската литература: Българската литература е предметна. Тя често се движи в конкретиката и е насочена към "простия българин" още от вазово време, и включва дори съвременните разказвачи които съм чел. Българската литература е преходна, тя бързо губи актуалността си (с малки изключения, разбира се).
След това трябва да се уточни и термина "качествена литература" (ако ще се влиза в дускусия, не е редно всеки да застава сам със своите определения). На първо време авторът трябва да има удачен за жанра стил и речник. След това качеството се определя от слоевото, символно задълбочаване на автора и покриването му на поне няколко пласта. (което както ще видим в следващия абзац значително удължава актуалността на една творба)
Сега за книгите, които поиска да оценя:
Дюма - Приключенска книжка за 10-11 годишни. И е нормално да е за тях, не може да предостави нищо друго освен история. Чел съм я преди над 10 години и не смятам да повтарям. Злите копнежи на Ришельо не са ми присърце.
Юго - Определено книга, която още може да бъде дадена за пример, когато се обсъждат борбите на човека в свят, който сякаш не го забелязва. Аз лично не я харесвам особено, но поради лични жанрови и стилови съображения. Езикът и не е особено адекватен, но героите са много интересно развити. Интересно е преплитането на човек и институция. (пример Жавер)
Ремарк - Един от любимите ми автори, който за мен ще остане вечен. Герои с множество пукнатини, в рушащите им се лични светове, тези герои винаги намират смисъл, макар и понякога той да е трошица. Чудесни картини и метафори - просто писател с дух.
Предполагам си задала тези въпроси относно авторите, за да ми покажеш някаква гледна точка, че годината, през която е написана книгата няма никакво значение, но аз ти дадох пример защо българската литература е различна още в първия си пост.
Чудесни автори - Маркес, Грас, Ремарк, Хелър, Клавел (ако се кефиш на по-приключенски неща, които не са изумително плоски)
Който се интересува - ето ми и гуудрийдс акаунта http://www.goodreads.com/user/show/3...havdar-chankov
Последно редактирано от w0sh : 10-06-2012 на 08:22
Мнението си е твое. Имаш право да не харесваш романа. Но най-малкото би трябвало да го уважаваш. Поне заради приноса му към този народ, от който си част. Романът е написан на опростен български, за да може да стигне до всички, до масата.
Какво мислиш за "Епопея на забравените"? Бавноразвиващи ли са дванадесетте оди?
Последно редактирано от CoNviCt : 10-06-2012 на 08:44
Като за толкова уважаващ литературата, конвикте, май не си се научил да четеш. Пробвай да проникнеш по-навътре от просто сричане на думичките.
Относно епопеята - ще те светна някои неща, които ще ти дойдат малко като шок сигурно. То е поезия. Освен това е писана по друг повод и с друга цел - а именно в опресняване на родовата "героична" памет в годините след освобождението. Като цяло сбирката е hit n' miss, но като лирика не е нищо впечатляващо, макар да постига целта си с някои оди.
Посочи ми къде си показал уважение към някоя от творбите му!
Апък Под Игото е бавноразвиваща книга. Ако я смятате за "интересна" може би също така ще ви е интересно да си правите формички от съдържанието на носовете си и освен това да си миришете междупръстието на краката.
Но това, че той е бездарен писател просто не е толкова значимо, защото е важен писател от историческа гледна точка.
Ето го неуважението, за което говоря. Интересно ми беше дали го смяташ и за бездарен поет. Няма какво повече да кажа, ако е така.
Книгата е писана за хора от 19ти век, така че ако ви е интересна, може сами да си отсъдите какво значи.
За хора от деветнадесети век. И за всички следващи поколения, които ще живеят по тези земи.
Последно редактирано от CoNviCt : 10-06-2012 на 09:12
Тук не съм напълно съгласна.
Българската литература, както всяка друга, претърпява много промени и се характеризира с различни периоди. Това че Вазов и последователите му (представителите на народническата литература) се съсредоточават върху патриотичните стремежи, а не върху универсалните ценности, не означава, че въпросните естетически идеи съставят българската литература. Не ми се говори за кръга "Мисъл" и индивидуалистите (щото и тях не ги харесвам особено). Няма как да не спомена Алеко - каквото и да си говорим, Бай Ганьо си е доста актуален.
Нашата литература не е само Вазов. Елин Пелин (и него не харесвам), Йовков, Димов, Талев. А това са само тези, които изучаваме задължително.
Изключвам поетите. Които са прекрасни.
Искам да чуя кои са изключенията според теб.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
За Сиси не знам, обаче мен успя да ме разревеш.![]()
![]()
Да кажеш че Вазов има слабо езиково богатсво. Сериозно ?!?
Вазов за който казват че е използвал ~100 000 думи? За Шекспир, дето дори в англия го четът с речник, казват че е използвал около 30 000.
Под игото и на мен не ми харса много, ако трябва да съм честен. Тегаво ми се видя, обаче описва много детайлно живота на хората, нравите им през интересно време.
Непонятно ми е как слагате етикети като "актуално" и "неактуално" върху българското творчество. Живяли са хората в едно бурно, интересно време и са го описали. Това че не са се занимавали с абстракни и екзистенциални въпроси не прави творчеството им по-малко актуално.
Изобщо какво е е актуална литература? Словесната диария на Дан Браун, дето беше толкова нашумяла, а същевременно всичките му книги са писани по един калъп, и като прочетеш една знаеш как ще свършат другите.
w0sh, от чисто любопитство какво мислиш за "цитаделата" на Екзюпери?
Актуална литература е литература, към чиято проблематика може да се съотнесе съвременния човек - не мислех, че ще ми се наложи и това да обясня. И тоя път сравнявате Дан Браун с каквото и да е? Еми аз мога и с Бъроуз да сравнявам и с Умберто Еко и с Толкин и всяко сравнение ще е различно и нищо няма да докаже....
Екзюпери не съм чел. (като изключим принца)
Иначе относно българската литература. Просто сме научени да слушаме Алеко, той бърка в много свои убеждения и това се държи отчасти на произхода му, отчасти на тогавашния сблъсък с нова Европа. Това че постоянно се наричаме Байганьовци прави творбата му да бъде разглеждана и днес с богоговение, но аз смятам, че тя действа по-скоро като самоизпълняващо се предсказание. Ние виждаме Бай Ганьо в българина, защото тази книга ни е създала модел, който лесно се открива у другия. Не смятам, че е творба, която трябва да даваме като пример.
Да сега сигурно и това няма да можете да го проумеете, но моето мнение не се е изградило на часовете в училище, защото те не са били единственият ми досег с писаното слово. Може да ме наплюете и, защото Елин Пелин не харесвам, както и Смирненски, Славейков и Багряна, Дора Габе и Иво Сиромахов? Дори в днешно време ще забележите една вечна тенденция, която не мога точно да назова, защото ще я огранича - погледнете за пример нашумялата книга "Алкохол"
Добри български автори ми е трудно да назова - Аз лично харесвам Йовков и Ивайло Петров (с неговата Хайка за вълци) и разбира се Димитър Димов. От поетите Дебелянов и Гео Милев.
Това е по темата, уморих се да обяснявам едни и същи неща, за всеки който чете отгоре отгоре все едно съм му дал флаер.
Гледам всички тук се правите на големи разбирачи
Брей ,че учено било моето родно и мило ново поколение
Разправяте коя литература ква била , кой автор що за стока бил , тц тц все едно сте някви видни критици и писатели
зНаете ли,че никой не ви слуша?
Последно редактирано от klimatronik : 10-06-2012 на 10:54
Не знам кой го гледа с благоговение, но не съм аз.
Бай Ганьо е актуален, защото ние не успяхме да го надраснем. И е жалко, че се/ви слагам в
една категория с тези българи, но истината боли.
И "Бай Ганьо" не е единствената творба на Алеко, която влиза в графата "актуално".
Визирам "Пази, боже, сляпо да прогледа".
Адмирации.
Малко хора разбират Гео Милев. А какво остава за харесване.
Дебелянов винаги ми е бил на сърце.
Легенда за разблудната царкиня. <3
klimatronik, а на нас мислиш ли, че ни пука?
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
все ми е тая
А Емилиян Станев никой ли не харесва?
//с неназоваването на Терзийски темата умря:Д
Момчетата, които четат са рядкост ..
На мен конкретно понятието съвременност винаги ми се е струвало много широко понятие и поради това лишено от съдържание. Както и да е, отплесвам се.
Аз май ще съм първия който ще заяви че не харесва Тютюн и творчество на Димов като цяло. Не ми допадна.
Може би защото имах много големи очаквания. Струва ми се че романа е надценен, защото е първия роман издаден след '44та година в който персонажите са живи хора с добри и лоши страни, а не картонени кукли изтъкани от клишета( добрия комунист който не може да сгреши и лошия изедник,фашист, враг на народа на когото липсва и едно добро качество).
Не казвам че романа е лош, просто ако не беше издаден в време на литературен глад нямаше да предизвика чак толкова шум около себе си.
Харесвам почти всичко на Хайтов, ловните разкази на Емилиан Станев, Радичков и Дончо Цончев. Георги Марков също ми харесва.
Страшно интересни ми бяха строителите на Симеон Радев. Хайката за вълци наистина е уникална, Преди да се родя и след смъртта ми също. Никога не съм харесвал Вапцаров, даже даскалката по литература ме беше изхвърлила от час, понеже и заявих че не ми се вижда редно да изучаваме творбите на терорист и бомбдаждия.
Ама аз ако видя мъж с книга в ръка, тази книга може да в стихосбирка... Защо коментираме само проза?
Правилно те е изхвърлила. Той е направил много повече, отколкото ти ще направиш през жалкия си живот и е повече от идиотско да наричаш хора като Вапцаров и Ботев (имаше такива, които като теб бяха го оприличили на терорист) бомбаджии.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
Е, да, ама едно 80% от бъдещите хора са отрепки, жалко за което.
Абе че съм идиот, идиот съм.
Ботев е над всичко което може да се каже за него. Вапцаров не го разбирах тогава и с лапешкия си акъл го отричах. И сега не го разбирам, това е друга тема.
Та моята постъпка тогава си тъп опит да се правя на интересен, обаче за твоето глупаво сравнение какво е оправданието?
С какъв акъл сравняваш Вапцаров и Ботев? Още малко ще ми кажеш че са се борили и рамо до рамо.
Последно редактирано от Aeternal : 10-06-2012 на 13:50
Двоен пост :Д
Ами направих препратка към едно есе на ученик, което осмиваха по новините. Беше написал момъкът, че Ботев е терорист. Може да не са се борили рамо до рамо, но са имали кауза и са си дали живота за нея. А ти нямаш такава кауза, не си допринесъл нищо за човечеството, народа си или дори за града си, така че не е уместно да се изказваш така. Аз също не съм, не ме разбирай погрешно. Не смятам живота си за жалък сам по себе си, защото е ценен само защото е живот, но сравнен с този на такива личности е такъв. Пояснявам, за да не схванеш грешно изказването ми, че те обиждам, наричайки живота ти жалък.
призовавам ви за революция чада мои![]()
Пепеляшка и пипи дългото чорапче