На мен конкретно понятието съвременност винаги ми се е струвало много широко понятие и поради това лишено от съдържание. Както и да е, отплесвам се.
Аз май ще съм първия който ще заяви че не харесва Тютюн и творчество на Димов като цяло. Не ми допадна.
Може би защото имах много големи очаквания. Струва ми се че романа е надценен, защото е първия роман издаден след '44та година в който персонажите са живи хора с добри и лоши страни, а не картонени кукли изтъкани от клишета( добрия комунист който не може да сгреши и лошия изедник,фашист, враг на народа на когото липсва и едно добро качество).
Не казвам че романа е лош, просто ако не беше издаден в време на литературен глад нямаше да предизвика чак толкова шум около себе си.
Харесвам почти всичко на Хайтов, ловните разкази на Емилиан Станев, Радичков и Дончо Цончев. Георги Марков също ми харесва.
Страшно интересни ми бяха строителите на Симеон Радев. Хайката за вълци наистина е уникална, Преди да се родя и след смъртта ми също. Никога не съм харесвал Вапцаров, даже даскалката по литература ме беше изхвърлила от час, понеже и заявих че не ми се вижда редно да изучаваме творбите на терорист и бомбдаждия.