Цитирай Първоначално написано от x7aZzy Виж мнението
Само аз ли харесвам стари книги.
На които им личи, че са препрочитани отново и отново.
С намачкани корици и пожълтели страници.
Вдъхват история. Като стар приятел.

Чисто новите в книжарницата са ми стерилни.
И скучни.
Да, точно тези с лъскавата корица. Красивите с белите листи.
Които струват 20 лева.

И не че не обичам да си купувам книги. Но нищо не бие антикварните книжарници. Там мога да прекарам дни.
Да знаеш, че някой друг преди теб е чел същата книга. Докосвал същата корица. Имал е свой живот и тази книга е била част от него. А сега е моя. И аз чета същите думи.
Понякога се питам какво ли си е мислел човекът, докато е чел дадена книга. Дали му е харесала. Кои моменти точно. Имал ли си е любим герой. Може пък да я е купил и да я е забравил на някой рафт, да си е живял живота без да подозира за нея. После да е умрял без да я прочете. И сега аз я чета. Баси иронията.

И прав е CoNviCt - корицата не прави книгата.

едит:

Това даже няма да го коментирам.
Напълно съгласна. Купувала съм стари книги с мизерен външен вид, които са ме карали да рева на глас или да се смея като фрийк. Колкото и да я пазиш, всяка книга остарява. Това не я прави по-нечетима. Бих си купила и електронен четец. Обожавам усещането от допира на книга, незаменимо е, но не мога да си позволя да купя всички книги, които искам да прочета. Не са 1-2, нито 10-15. Случвало ми се е да не се сдържа и да си купя книга, а следващите 2 седмици да карам на солети. Добре разбирам и това усещане. Ако една книга струва 40лв, а аз мога да я имам за 7, но без лъскави корици - така ще направя. При мен усещането не идва от цвета на страниците, твърдите корици или специалния мирис на нова книга (който също обожавам), а от думите и това как за отрицателно време си другаде и въображението ти дивее.