Прекалено срамежлив съм

[paradosou]

Опцията ти е да тръгнеш срещу страха си и като се срещнете да не побързаш да прибереш платната, ами да се самопредизвикаш и да доведеш започнатото до край.
Заговаряй непознати по улиците/в парка/в кафето/във фитнеса... схвана ми мисълта . В началото хич няма да се чувстваш в свои води, ще се колебаеш, ще си притеснен... абе като цяло ще се държиш дървено, обаче с течение на времето просто ще претръпнеш и въобще няма да ти прави впечатление, ще ти се превърне в навик дори.
Това са само рандъм заговаряния с рандъм хора, под ягодите; ако с нещо толкова просто не можеш да се справиш, не знам как ще ти стига волята за наистина важните неща. Човек трябва да се развива и да се старае да си отстранява спънките по пътя, само така може да се чувствa о'к със себе си.
Пък относно момичето - не насилвай събитията, остави ги да се случват по естествен начин; това не значи съвсем да бездействаш или да се бавиш прекалено, но пък като взимаш много насериозно всичко и се пренавиваш само си прецакваш възможностите.