- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Помогнете ми, наистина не знам какво да правя...
Здравейте! Искам съвет от вас, понеже знам, че сте хора с опит и различни мнения биха ми дошли добре, тъй като не споделям особено много с приятелки за такива неща...
С приятелят ми ходим от година и няколко месеца..Просто се случи като в магическите приказки как се видяхме и влюбихме един в друг...Просто без да го познавам знаех, че това е човекът за мен, а сега след толкова време съм още по-сигурна, а любовта ни - още по-силна. Проблемът е там, че съм такъв странен човек, че понякога изпадам в мини депресии мислейки си , че съм съвсем сама, нямам никакви приятели и т.н., както и че с приятеля ми се отдалечаваме...казала съм му го някакви пъти в някакви такива моменти, но той ми казва, че за него всичко между нас е нормално и окей...обаче за мен сякаш не е...просто понякога сякаш не чувствам любовта му достатъчно, друг път имам чувството, че се държим прекалено много като влюбена романтична двойка отколкото и като най-добри приятели...и просто не знам, много ми е объркано... казах му тези дни за това мое чувство и както споменах, той е щастлив и според него не сме се отдалечили по някакъв начин...Прави ме щастлива...просто в някои моменти не мога да го почувствам
Казва ли ти, че те обича без да се замисля ?
ДА / НЕ
Ако отговорът е Да , направи си сама извода.![]()
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
И момчето к'во е виновно, че ти си параноичка ? oO
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Пробелма е в твойта глава. Сама се оплиташ в глупости, и си ги обличаш така че да звучат логично. Не че всички не го правим тоя номер, ама сега става дума за теб.
Щом те прави щастлива и ти си сигурна че той е човека за теб и блабла, значи всичко друго са венецуелски сценарии.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Защо сама дълбаеш и търсиш проблеми?Най-добрата ми приятелка е същата.Излез от филма и се наслаждавай на връзката си без да анализираш ВСИЧКО.
Според мен не ти се струва реално, защото не вярваш, че е възможно да си толкова щастлива.
И аз имам същия проблем, който според мен се корени някъде в детството или в тийн годините, но съм споделила с мъжа ми за него и сме се разбрали, че като изпадна в криза ще му казвам и като си поговорим малко с него всичко ми минава. лошо е да държиш такива неща в себе си.