Сто години

Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло черен прозорец
пише три имена.

Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.

Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.