- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Моята борба...
Баш, баш. Ти ще кажеш, защото не си имал такива проблеми.
Как да ти кажа, че е имало дни, в които наще не са знаели къде съм. Излязла съм вечерта за една бира и белот, казала съм, че ще се бавя час, а съм се прибирала след 4 дни. За тези 4 дни телефонът ми е бил изключен, аз съм била на майната си, 30-40 км от града с някви гига изгрещелите хора, с които сме се виждали 3-4 пъти преди това да правим някакви простотии. Знаела съм, че наще се притесняват, ама се прибирам след 4 дни с -5 кила, и са ми падали гащите на вратата, като отключвам пред нашите. Даскалото го бях преебала временно, вярно е че винаги съм имала 5,50 де, и тогава имах, но малко по-трудно. И не ме интересуваше, въобще по нинакъв начин не ме смущаваше, и го примах за нормално ежедневие. Просто не ми пукаше за нищо. Трябваше ми човек, който да ме раздруса, и да ми вкара малко акъл, за да ги събера аз моя. С наще не се получаваше, те все бяха заети, даваха ми постоянно пари, за да наваксат липсващото внимание доста пъти. Вярно, пичове са наще много, ама...Обкръжението ми тогава бяха затънали повече и от мен. И в един момент просто се появи човек, който ми показа някаква страна, която бях забравила. Така се случи, че и въпросният човек го намерих за привлекателен, както и умен същевременно, и се влюбих в него. И така на мен ми помогна любовта. Помогна ми да се опомня. Затова давам за пример любовта. Не е решението, но ако е в моята ситуация, ако срещне такъв човек... помага.
![]()