Цитирай Първоначално написано от neshty Виж мнението
Да така е ... но толкова ли е сложно да отделиш един цял ден на гаджето си ?
Била съм и от двете страни.

Иии, и двете страни са просто отвратителни.

1.Той нямаше кой знае колко работа, само университет, но всяко едно нещо го правеше, че е толкова важно, сякаш е президента и трябва да му се кланят. И, виждахме се, доста, но не толкова, колкото аз исках, а аз цялото време си давах за него.

Разделихме се. Чувствах се много добре, започнах да имам време за себе си, и да правя хиляди неща.

И сега ..

Появи се един мъж, аз исках просто да се разнообразявам с него, но той искаше да задълбочи и започна да се опитва да ми влиза в пространството ..
Спрях да говоря с него.

Появи се един младеж, и той се опита да се набърка - още си говоря с него, но загубих желание да го виждам, защото единственото, от което имам нужда е, веднъж- два пъти седмично да съм с някого, който емоционално е като мен - да не си говорим много, просто да има емоции.

И това е.
Сложно е да отделиш цял ден. Ако го имах този ден, щях отдавна да го дам на семейството ми. И на мен ми зададоха подобен въпрос индиректно, и това последва - отидох си у нас, да видя нашите.

Просто, личното време в един момент става много.. лично и важно. И сега разбирам бившия, лошото е, че съм станала много по-зле от него в това отношение.