Значи искам само да кажа, че не вярвам такава тъга да е истинска. Когато бях на 12 някъде загубих дядо ми, който по стечение на обстоятелствата играеше роля на мой баща. Отгледа ме, него знаех като най-близък. Като малка го обичах повече и от майка ми. Ем ужасно зверски гадно е и човек много преживява подобна загуба, но не тръби наляво надясно и не се обяснява постоянно. Нито търси съчувствие. Дори напротив. Когато на мен ми се случи, хем бях в пубертета, хем никой не разбра освен най-близките ми 2 приятелки. Такива неща ги изживяваш сам. Когато започнеш да тръбиш, все едно търсиш внимание и искаш някой да ти бърше сълзите. Омаловажаваш човека.

Не харесвам такива пикли. Сигурно я боли де, няма да споря, но подобен начин на "изразяване" на болката и е подигравка с баща и. Жалко е.

Аз не зацепвам смисълът от този сайт.